Unknown - i 3e0c0223816db71f

твоето връщане. Тогава всичките ти прекрасни приятели и особено приятелките ти

ще узнаят, че си се прибрал. Те ще се струпат около тебе като мухи около гърне

мед. Това и харесваш, нали: да те ухажват жените и да тичат подир тебе?

Матю не отговори и след кратко мълчание Броуди продължи, подигравателно

свил устни:

— Предполагам, че идущата неделя твоята майка ще те издокара и ще те

заведе на черква да ти се възхищават всичките прекрасни богомолци. Можеш дори да

се вмъкнеш пак в хора, ако си достатъчно угодлив, та всички да чуят как ще

издигнеш сладкия си глас за възхвала на господа! Много мъжествено нещо е да пееш

пак в хора, нали? Отговаряй, чучула такава. Чуваш ли какво ти казвам?

— Няма да пея в никакъв хор — сопна се Матю и мрачно помисли колко

подхождаше на баща му да изрови някой спомен от миналото и да го използува за

подигравка, за да постави него, сина си, в смешно положение.

— Блудният син отказва да пее — присмиваше се Броуди. — Чували ли сте

такова нещо… А има такъв хубав, нежен глас. Е, мили мой — продължи той с

ръмжене, — ако не искаш да пееш за майка си, ще пееш на мен. Ще ми пееш, каквото

ти свиря. Не мисли, че не те виждам цял-целеничък какъв си! Виждам те! Ти

опозори и себе си, и мене. Не си благоволил да си гледаш работата като мъж…

Трябваше да се върнеш у дома, при любвеобилната си майка, като набито псе. Но да

не мислиш, че това ще мине и при мене. Ще се държиш прилично, когато съм

наблизо, или, бога ми, толкова по-зле за тебе. Разбираш ли какво искам да ти

кажа? — Той рязко стана от масата и свирепо се втренчи в сина си. — Още не съм

свършил с теб. Аз ще ти избия от главата всичките фантазии, преди да свърша с

теб. Предупреждавам те: да не ми се изпречваш на пътя, миличък, или ще те

смачкам на място. Чуваш ли ме?

Матю придоби смелост, като видя, че баща му се кани да излезе, и

подтикнат от унизителното си положение, вдигна глава, погледна го накриво и

промърмори:

— Няма да ти се изпречвам на пътя. Добре!

В отговор на това очите на Броуди яростно пламнаха. Той сграбчи Матю за

рамото.

— Куче такова! — закрещя той. — Не ме гледай така. Да не си посмял, че

ще ти счупя главата. Нищожество, което нарича себе си с името Броуди. Ти си

позор за мене, драги — да! — по-голям позор, отколкото онази повлекана, сестра

ти. — И когато Матю пак наведе очи, Броуди продължи с отвращение и яд: — Гнуся

се от мисълта, че човек с благородна кръв може да има син един никаквец като

тебе. Ти си първият Броуди, когото наричат страхливец, но бог ми е свидетел, че

си именно такъв. Ти си подъл страхопъзльо и аз се срамувам от тебе! — Той

разтърси сина си като торба кокали, после внезапно го пусна и го остави безсилно

да се строполи на стола си.

— Да внимаваш какво правиш, драги мои. Аз няма да те изпускам от очи —

Страница 140

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

извика той заплашително на излизане от стаята.

Когато Броуди излезе, Неси и бабата продължиха мълком да гледат Матю, а

Мама падна на колене до него и го прегърна с една ръка през раменете.

— Не му обръщай внимание, Мат! Не му обръщай внимание, мой мили синко!

Аз все едно те обичам! — изплака тя.

Мат отблъсна ръката й; мускулите на лицето му се гърчеха под бледата

кожа.

— Аз ще му платя — пошепна той и се изправи. — Аз ще си уредя сметките с

него. Ако той не е свършил с мене, и аз не съм свършил с него.

— Няма да излизаш сега, синко — уплашено извика госпожа Броуди. — Тази

вечер ще останеш при мене, нали? Искам да бъдеш до мен.

Матю поклати глава.

— Не! — рече той, сдържайки с усилие гласа си. — Трябва да изляза. — Той

облиза пресъхналите си устни. — Имам някои… някои стари приятели, с които трябва

да се видя. Сега излизам. Дай ми ключ.

— Не излизай, синко — примоли му се Мама. — Не се ядосвай на това, което

каза баща ти. Той не го мисли сериозно. И той си има своите грижи. Остани с

майка си сега, хайде, момчето ми. Не си пил никакъв чай. Остани у дома и аз ще

ти приготвя нещо вкусно. Обичам те, Мат, обичам те толкова много, че съм готова

да направя всичко за тебе!

— Дай ми тогава ключа — отговори Мат. — Само това искам.

Мълком тя му протегна собствения си ключ. Мат го мушна в джоба си и

рече:

— Ще закъснея! Не ме чакай.

Разтреперана от страх, Мама го изпрати до вратата.

— Нали ще внимаваш, Мат? Пази се от неприятности заради мене, синко. Не

го оставяй да те докара до някоя необмислена постъпка. Не бих могла да понеса