Unknown - i 3e0c0223816db71f

не го е направило деен нощем и сънлив денем, дали не е станало за него

необходимост да спи по няколко часа преди обед. Без да убеди разума, но въпреки

това облекчила малко сърцето й, тя сметна, че ако не е така, то все пак може да

съществува някаква подобна причина за поведението на Мат; ето защо тя го остави

да спи и пак тихо излезе от стаята.

Обзета от съмнение, Мама се зае с домакинските си задължения, за да

отвлече вниманието си, но с напредването на времето започна постепенно да изпада

в тревога; не разбираше, че ако синът им е още в леглото, когато Броуди се върне

за обяд, можеше да се разиграе опасна сцена с Мат. Мама тревожно наостряше уши

да долови първите признаци на закъснялото му раздвижване и към пладне с радост

чу слабото изскърцване на леглото, освободило се от неговата тежест, звука на

стъпките му по пода над главата й. Мама бързо напълни една кана с гореща вода от

чайника, който стоеше на печката, и се втурна горе да я остави пред неговата

врата.

Обличането му траеше много дълго, но към един без четвърт Мат бавно

слезе долу и влезе в кухнята. Мама го поздрави нежно.

— Радвам се, че си се наспал добре, мили, но не си закусвал. Ще хапнеш

ли нещо, преди да обядваш? Само ми кажи — няма да ми струва никакъв труд да ти

дам… — На езика й беше да му предложи вечната панацея* — чаша чай, — но за

щастие навреме си спомни сутрешната му забележка и додаде: — … всичко, каквото

има в къщи.

[* Универсално средство против всякакви болести. — Б.пр.]

— Никога не ям много сутрин. — Днес Мат беше издокаран с друг костюм от

гладко бежово сукно, с червеникавокафява риза и хубава кафява връзка в тон с

ризата; той заоправя възела на връзката си с леко треперещи, бели, гъвкави

пръсти, отправил към майка си несигурен поглед, понеже от милите й обноски

погрешно заключаваше, че надали е могла напълно да схване пълното му поражение

предишната вечер.

— Липсват ми пресните плодове, които ми донасяха моите слуги — заяви Мат

с чувство, че може би от него очакват да добави някакво обяснение.

— Утре ще имаш хубави ябълки, Мат — с готовност отговори майка му. Ще ги

поръчам още днес. Само да ми кажеш какво обичаш или на каква храна си свикнал

отвъд морето, и аз ще направя всичко, каквото мога, за да я получиш.

По лицето му пролича, че не му е приятна дори мисълта за киселите

сбръчкани ябълки, каквито тя би могла да му намери в тази неплодородна страна; той красноречиво махна с ръка и отговори късо:

— Имах пред вид манго, банани, ананаси. Аз признавам само най-хубавото.

— Добре, синко, все пак ще направим всичко, каквото можем — смело

отговори Мама, макар и малко смутена от високомерната му забележка. — Във всеки

случай ти приготвих много хубав обед. А после, помислих, ако искаш, можем малко

да се поразходим заедно.

— Ще обядвам навън — подхвърли Мат студено, сякаш предложението й беше

смешно и сякаш мисълта да го видят на разходка с грохналата, чудновата фигура на

майка му беше последното нещо, което би могло да осени неговия възвишен ум.

Лицето й посърна и тя измънка:

— Аз… аз сготвих такъв хубав, хранителен бульон за тебе, толкова вкусен.

— Дай го на стария — ядно отвърна Мат. — Дай му цяла кофа: Няма да му

дойде много. — Той замълча за миг и после продължи с по-мазен глас: — Знаеш ли, Мама, питам се дали би ми дала една-две лири назаем за днес. Страшно досадно и

глупаво, но още не са ми превели парите от Калкута. — Той се намръщи от

огорчение. — Това ме поставя в безкрайно неудобно положение. Сега съм в пълна

безизходица, защото нямам никакви налични пари само поради проклетото им бавене.

Дай ми назаем пет лири, идущата седмина ще ти ги върна.

Пет лири! Мама насмалко не избухна в истерични ридания при тези думи,

засегната от мъчителната нелепост на неговото искане да му даде назаем ей така, Страница 143

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

начаса, пет лири, тя, която цепеше косъма на две, за да събере оттук-оттам

месечната вноска, която скоро трябваше да направи; тя — която освен трите лири, които с мъка бе събрала за тази цел, имаше само няколко дребни медни и сребърни

монетки в портмонето си!

— Ах, Мат! — извика госпожа Броуди. — Ти не знаеш за какво ме молиш.

Толкова пари няма в цялата къща!

— Хайде, хайде — отговори той грубо, — можеш да ми ги наброиш като нищо.

Давай! Къде ти е кесията?

— Не ми говори така, скъпи — пошепна Мама. — Не мога да понасям. Готова