Unknown - i 3e0c0223816db71f

принадлежности на малката масичка до прозореца, я обзе някакво неопределено

Страница 144

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

чувство на смущение: липсваше й нещо познато, на което бе отдавна свикнала в

подсъзнанието си. Тя се замисли разсеяно за миг, после изведнъж разбра, че не

чува привичното, дружелюбно цъкане на часовника си, който с изключение на онези

тържествени случаи, когато го слагаше на пазвата си, винаги лежеше на тази нейна

табличка, която се белееше сега пред погледа й съвсем празна, ако не се смятаха

няколко игли за коса. Когато бе принудена да се премести в друга стая, Мама,

разбира се, беше донесла със себе си и тази табличка и часовникът продължаваше

да лежи на нея; всъщност в течение на двадесет години докосването до тази

табличка беше свързано със звука на часовника и тя веднага долови промяната.

Макар и да знаеше, че не е слагала часовника, Мама заопипва пазвата си,

но той не беше там и тя незабавно и възбудено започна да го търси, прерови

всичко в своята стая, в стаята на Броуди, долу в гостната и в кухнята. След

дълго и безуспешно търсене на лицето й се появи тревожно изражение. Това бе

майчиният й часовник с изящно гравиран сребърен похлупак, с позлатен циферблат, с тънки като паяжини стрелки и швейцарски механизъм, който с неизменна точност

отбелязваше всяка минута; при все че не представляваше ценност, тя изпитваше към

него и към малката избеляла снимка на майка си, поставена от вътрешната страна

на капака, изключителна и сантиментална привързаност. Часовникът бе единственият

й накит и само поради това тя дълбоко го ценеше. Когато се наведе да огледа

пода, госпожа Броуди беше сигурна, че никъде не го е затурила и се запита дали

не го е пипал някой друг. Изведнъж тя се изправи. В миг на просветление й стана

ясно, че го е взел Мат. Беше го чула да влиза в стаята й, след като отказа да му

даде пари; след това той беше се втурнал навън, без да й проговори. Беше

безвъзвратно сигурна, че Мат го е откраднал заради дребната сума, която можеше

да получи за него. С радост щеше да му го даде, както му бе дала всичко, което

можеше да раздава в своя живот, но той й го беше откраднал с хитра, низка

подлост. С безнадеждно движение Мама оправи кичур сива коса, увиснал при

безполезното търсене.

— Мат! Синко! — високо изплака тя. — Ти знаеш, че щях да ти го дам! Защо

го открадна?

В този втори ден след завръщането на сина й, когато бе горещо очаквала

да изпита задоволство и грижите й да се уталожат, госпожа Броуди се видя

потънала още по-дълбоко в бездната на унинието. Обедът мина и денят протече без

събития до вечерта. Както се беше унесла в тревожни мисли, когато се здрачи и

краткият сив полумрак угасна, у нея се събуди болезнено желание да види Мат. Тя

чувствуваше, че ще смекчи сърцето му, колкото и да бе закоравяло, само да ги

оставят заедно, майката и сина. Той не би могъл — Мама беше убедена в това — да

устои на изпълнените й е обич молби, щеше да падне в краката й, обзет от

разкаяние и угризение на съвестта, стига да можеше да му изрази с думи любовта, от която преливаше нейното сърце. Но той все още не се появяваше и когато

часовникът удари пет и половина и Мат не се върна за следобедния чай, Мама

безкрайно се разтревожи.

— Струва ми се, че храброто ти синче го е страх да се върне — присмя й

се Броуди, когато тя му поднесе чая. — Той съзнателно ме отбягва… Крие се навън, докато изляза пак. Тогава ще се промъкне тука, за да му съчувствуваш и да го

утешаваш. Да не мислиш, че не ми е ясно, макар и да се върши зад гърба ми.

— Не, наистина не е така, татко — каза Мама с треперещ глас, — уверявам

те, че ние нищо не крием от тебе. Мат е поизлязъл само да се види с някои от

приятелите си.

— Така ли? — отвърна той. — Не знаех, че той има приятели, но ако съдя

по това, което казваш, трябва да е много популярен герой! Е, кажи на образцовия

си син, когато го видиш, че ще запазя всичко, което имам да му кажа, до

следващата ни среща. Ще му го поднеса топло-топло.

Госпожа Броуди не отговори и само му сипа да яде, а когато той излезе,

отново зачака.

В седем часа, около един час след излизането на Броуди, Матю наистина се

завърна. Той влезе тихо на лицето му бе изписано нещо, което леко напомняше на

старото умърлушено изражение от юношеските му години, промъкна се в стаята,

отправи към Мама угоднически поглед и каза с мек глас: