Unknown - i 3e0c0223816db71f

че нямаше документи, по които да провери, той веднага разбра, че споменатата от

Соупър цифра сигурно е точна, колкото и да го поразяваше; тези хора никога не

Страница 131

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

правеха грешки. Но леденото отношение на Соупър го слисваше, а фактът, че е

безсилен да се справи с него, както би желал, го вбесяваше. Ако имаше тези пари, той би платил на Соупър незабавно и веднага би прекъснал отношенията си с тази

фирма; но напълно съзнаваше, че му е невъзможно да направи това и с труд потисна

гнева си.

— Вие сигурно ще дадете на един стар клиент като мене време да се оправи

— успя да произнесе той, като прикрито признание за неспособността си да намери

парите.

— Не сте ни платили нищо от повече от дванайсет месеца, господин Броуди,

и ние естествено започваме да се безпокоим. Опасявам се, че съм принуден да

настоя да платите сметката сега.

Броуди погледна него, после касата в стената, за която знаеше, че

съдържа не повече от пет лири и напразно насочи мислите си към своята банкова

сметка, от която бе останала нищожна сума.

— Ако не платите — продължаваше Соупър, — ще сме принудени да

настояваме. Не ни е приятно, но ще трябва да настояваме.

Погледът на Броуди стана свиреп като на раздразнен бик.

— Не мога да платя — каза той. — Днес не мога да платя. Но няма да има

нужда да настоявате, както казвате; трябва добре да знаете, че Джеймс Броуди е

честен човек. Ще ви платя… Но трябва да ми дадете време да събера парите.

— Как смятате да направите това, ако мога да попитам, господин Броуди?

— Можете да питате, колкото си искате, но аз не съм длъжен да ви

осведомявам. Всичко, което трябва да знаете, е, че ще си получите скъпоценните

пари до края на седмицата. Казах, а думата ми е достатъчна гаранция.

Соупър го погледна и чертите му малко се смекчиха.

— Да — каза той след малко. — Зная. Зная, че имахте неприятност,

господин Броуди. Тези компании с модерни магазини, които подбиват цените… — Той

изразително сви рамене. — Но ние също си имаме неприятности и задължения, които

трябва да посрещаме. В тия времена няма място за сантименталност в търговията.

Но все пак… как точно стоят нещата с вас?

Броуди се опита да измисли убийствен отговор, но внезапно с мрачна

насмешка му хрумна, че нищо не би стреснало събеседника му повече от голата

истина.

— За две седмици имам приход по-малко от три лири — изтърси той рязко. —

Как ви се струва това?

Соупър ужасен вдигна добре гледаните си ръце.

— Господин Броуди, вие ме поразявате! Казваха ми, но не вярвах, че сте

толкова зле. — За момент той се загледа в суровото лице на Броуди, после каза

по-любезно: — В борсовите среди има една поговорка, над която може да се

позамислите. „Понякога е по-добре да съкратиш загубите.“ Съкратете загубите си, вместо да пропаднете. Не пробивайте с главата си каменна степа. Ще ми простите…

но нали разбирате какво искам да кажа?

Той стана да си върви.

— Не разбирам! Какво по дяволите искате да кажете? — викна Броуди. — Аз

съм тук, винаги съм бил тук и, ей богу, тук ще остана!

Соупър се спря на половина път до вратата.

— За ваше добро ви говоря, господин Броуди — каза той. — Каквото ви

казвам, е съвет. Можете да го последвате или не, но опитът показва, че вие тук

се намирате в невъзможно положение. На времето си тук сте имали великолепна

работа, но сега тия хора до вас могат да ви бият по сто различни начина.

Помнете, че сега сме 1881 година. Ние всички освен вас работим с нови идеи и

нови методи. Колелата на прогреса са ви прегазили. Мъдрият човек разбира кога е

победен и ако бях на ваше място, щях да затворя магазина и да спася, каквото

мога. Защо не се измъкнете оттук и не започнете нещо друго? Такъв едър човек

като вас би могъл да обзаведе ферма и да я разработи отлично. — Той искрено

протегна ръка и на тръгване каза: — Няма да ни забравите в края на седмицата, нали!

Броуди гледаше подире му с неподвижно, безизразно лице, стиснал ръба на

бюрото, докато жилите по гърба на ръцете му побеляха под тъмната, обрасла с

косми кожа, а вените се издуха като възлести въжета.

— Да обзаведа ферма! — пошепна Броуди. — Той сигурно не знае колко малко

ми е останало. — Мислите му с безумно съжаление се втурнаха навън, на открито, и

той промълви: — Той все пак е прав. Това би било живот за мен, само да можех да

го направя. Бих могъл да живея близо до земята, която толкова обичам, земята, която трябваше да е моя. Но сега вече не мога. Трябва да продължа борбата тук.