Unknown - i 3e0c0223816db71f

„Билсленд и Соупър, ОО д-во“, най-голямата и стара фирма, с която той имаше

отношения, щеше да го посети. Противно на обичайния ред бяха го предупредили за

посещението с писмо, една неочаквана и необикновена обида за гордостта му. Той

добре знаеше причината за подобна мярка, но при все това изпита пълната

горчивина на удара върху самочувствието си и с мрачна досада си представяше

предстоящия разговор.

Когато стигна до магазина, той се опита да разпръсне лошите си

предчувствия с всекидневната работа, но нямаше с какво да се заеме: търговията

му беше в застой. За да си даде вид, че върши нещо, той закрачи тежко из

магазина с тромави движения на неспокоен великан. Това наивно представление не

измами дори малкото чираче, което надзърна страхливо от вратата на задното

помещение и видя Броуди да се спира през няколко минути, зает с някоя ненужна

работа, и да се втренчва с празен поглед пред себе си; чу го да мърмори неясно

нещо на себе си, в дълбок, смътен унес. С усета на уличен гамен момчето долови, до голяма степен с облекчение, че скоро ще бъде принудено да си търси друга,

по-приятна работа.

След една много дълга, сякаш безкрайна пауза, през която му се стори, че

цялата сутрин ще мине, без нито един купувач да дойде, влезе един човек, когото

Броуди позна като стар клиент. Той си помисли, че това е ако не високопоставен, то поне верен клиент, пристъпи към него и го поздрави с голяма, демонстративна

сърдечност.

— Е, драги, с какво мога да ви услужа?

Стреснат малко от такава радушност, човекът лаконично заяви, че иска

само платнен каскет, обикновен прост каскет като онзи, който си купил преди

известно време, на сиви каренца, номер петдесет и осем.

— Като този, който носите ли? — попита Броуди насърчително.

Купувачът се почувствува неудобно.

— Не — отговори той. — Този е друг, нося го само в празник.

— Я да видя — каза Броуди и споходен от смътна мисъл, протегна ръка,

дръпна изведнъж каскета от главата на човека и го погледна. Отвътре, на

лъскавата сатенена подплата, бе напечатано „МШГ“, омразната емблема на съседите

конкуренти. Лицето му веднага пламна от гневно възмущение и той захвърли каскета

обратно на собственика му.

— Така, значи! — викна той. — Отивате при съседите за нова и елегантна

стока, а? Само за празник! И после имате нахалството да идвате при мен за

обикновен, прост каскет, след като при тях сте направили голямата покупка. Да не

мислите, че аз събирам, каквото остане от тях? Вървете, купете всичките калпави

боклуци от музея им за восъчни фигури. Няма да ви продам нищо, нито за стотинка!

Човекът го погледна крайно смутен.

— Но, господин Броуди, аз не исках да кажа това. Просто исках да опитам

как е при тях, като нещо ново. Всъщност жената е виновна. Тя ме накара да видя

как изглежда новият магазин. Такива са жените, нали знаете. Но аз се връщам пак

при вас.

— А пък аз не ви искам — изрева Броуди. — Да не мислите, че може така да

се отнасяте с мен? Няма да търпя това! Човек има пред вас, а не маймуна на

клечка, като в проклетия им магазин. — И той блъсна с юмрук по тезгяха.

Положението беше смешно. Броуди сякаш очакваше човекът да падне на

колене и да го моли отново да бъде признат за клиент; в безумния си гняв сякаш

очакваше другият да проси за честта да му се позволява да купува от него. По

лицето на работника се изписа недоумение и той удивено поклати глава.

Страница 129

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

— И другаде мога да намеря, каквото ми трябва. Не се съмнявам, че сте

важен господин, но сам режете клона, на който седите.

Щом човекът си отиде, чувствата на Броуди изведнъж се уталожиха. Лицето

му доби огорчен израз, когато разбра, че е направил глупост, която ще се отрази

вредно на търговията му. Този човек, комуто той бе отказал да го обслужи, щеше

да разправя, да преувеличава в яда си и вероятно само след няколко часа из

Ливънфорд свободно щеше да се разнася в изопачен вид разказа за постъпката му.

Хората щяха да правят неблагоприятни коментари за него и за надменните му

обноски; но докато в миналото той би се наслаждавал на неприязнените им клюки, би се радвал безогледно на кудкудякането им, сега, в светлината на горчивия си

опит, почувствува, че хората, които чуеха този разказ, щяха да решат, че не

желаят да се подлагат на подобно унижение и в бъдеще отдалеко щяха да заобикалят