Unknown - i 3e0c0223816db71f

да стори, и в такива случаи той нарочно оставяше капката от долната част на

чинията да падне върху сакото му и почваше да реве:

„Нехайна пачавро, виж какво направи! Един костюм не мога да запазя чист

от твоите несръчни, мръсни ръце.“

Когато тя сега влезе с чашата, той й хвърли гневен поглед, загдето го бе

оставила да чака точно девет секунди; този поглед се превърна в присмехулно

заглеждаме, докато тя бавно преминаваше разстоянието от вратата на килера до

масата, държейки пълната догоре чаша изправена и чинийката безукорно чиста с

напрегнато усилие на леко треперещата си ръка. Тя почти бе стигнала до целта си, когато внезапно с остър писък изпусна всичко на пода и с две ръце притисна

лявата си страна. Броуди, стъписан и ядосан, изгледа счупения порцелан,

разляното кафе и най-после изкривената фигура на жена си, която се гърчеше пред

него сред парчетата по пода. Той викна. Тя не чу рева му, толкова остро я жегна

болезненият спазъм, пронизващ страната й като нажежен шиш, около който се

разливаха палещи вълни на смъртна болка и разкъсваха плътта й. За миг тя

изпитваше непоносимо страдание, после постепенно това ужасно горене позатихна, вълните на болката станаха по-слаби; тя се изправи и застана с безкръвно лице

пред съпруга си, без да съзнава в момента чудовищната си простъпка, че е разляла

кафето му. Облекчението от стихването на болката й даде необикновена свобода на

езика.

— О, Джеймс! — прошепна тя. — Този път беше по-лошо от всякога. За малко

щях да умра. Мисля, че наистина трябва да ида на доктор. Сега много често ме

боли, а понякога усещам една малка твърда бучка тук долу. — Тя изведнъж замълча, виждайки, че той я гледа надменно, с обиден вид.

— Значи, така? — присмя й се той. — Ще тичаме при доктора при всяка

дребна болка в корема, тъкмо сега можем да си позволяваме такъв разкош. Можем да

си позволяваме да разливаме хубавото кафе по пода и да трошим порцелана.

Разходите нямат значение! Закуската ми няма значение! Само да чупим,

непрекъснато да чупим! — Гласът му се издигаше при всяка дума, после изведнъж

пак стана подигравателен. — Може би искаш консулт на лекарите от града? Те все

ще намерят, че си болка от нещо, ако надомъкнат всичките си учени книги и

съберат празните си глави около тебе. При кого искаш да идеш сега?

Страница 127

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

— Казват, че Ренуик е добър — промълви тя безразсъдно.

— Какво? — викна Броуди. — Искаш да отидеш при тоя мошеник, дето ме

изигра миналата година? Само да си се опитала!

— При никого не искам да ходя, татко — сви се Мама. — Това беше само от

тази ужасна болка, дето ме яде толкова време. Но сега мина и няма вече да те

безпокоя.

Той съвсем се разяри.

— Няма да ме безпокоиш! А ето че ме безпокоиш! Не мисля, че не съм те

видял с мръсните ти парцали. Това стига, за да отврати всеки мъж и повече няма

да го понасям. Можеш да се пренесеш в друга стая. От днес нататък ще се махнеш

от леглото ми. Да ми се махаш от пътя, противна стара вещица!

Тя разбра, че той я изхвърля от брачното им легло, леглото, в което тя

за пръв път бе лежала с него в любовна прегръдка, където му бе родила децата си.

От близо тридесет години това легло беше мястото й за почивка; в скръб и болест

умореното й тяло се бе просвало на него. Тя не мислеше какво облекчение щеше да

бъде за нея да си има свое спокойно убежище през нощите, далеко от мрачния му

ярем, да се оттегли в старата стая на Мери и да бъде сама и оставена на мира; тя

чувствуваше само пробождащ позор, че я изхвърлят като употребена и износена вещ.

Лицето й пламна от срам, като че ли той и бе подхвърлил нещо грубо, цинично, но

като го погледна дълбоко в очите, тя каза само:

— Както кажеш, Джеймс. Да ти направя ли ново кафе?

— Не! Дръж си проклетото кафе! Ще мина и без закуска — изръмжа Броуди.

Въпреки че вече бе изял голяма паница с каша и мляко, той смяташе, че тя

умишлено и с измама го лишава от закуската му, че той отново страда поради

нейната некадърност и престорена болест. — Няма да се изненадам, ако се опиташ

да ни умориш от глад с проклетото си хленчене — отправи той последна хула към

нея и напусна къщата.

Ядът му не стихна по целия път до магазина и въпреки че забрави

неприятната случка, още го измъчваше чувството за несправедливост, а мисълта за

предстоящия ден никак не помогна за възстановяване на спокойствието му. Пери го