Unknown - i 3e0c0223816db71f

седна до прозореца в гостната да чака посетителя.

Когато стрелките на мраморния часовник на камината в гостната се

приближиха до единайсет, Мама се разтрепера от вълнение, сякаш очакваше точно с

удара на часовника пред къщата да спре файтон и да се позвъни на вратата. Когато

най-после часовникът удари единайсет пъти и замлъкна, Мама се запита дали

господин Мак Севич ще донесе парите в златни монети в кесия, или ще й ги даде в

чисти нови банкноти; после, когато стрелките показаха пет, десет, петнайсет

минути след уреченото време, а никой не идваше, тя започна да се безпокои. Ако

посетителят не дойдеше в изрично определения час, всичките й грижливо замислени

приготовления щяха да пропаднат, и тя потръпна, като помисли какво можеше да се

случи, ако той дойдеше по обед, когато мъжът й ще си е в къщи.

В дванайсет без двайсет тя вече почти бе загубила надежда, когато

забеляза двама непознати господа пред къщата. Те идеха пеша и не носеха чанта, но бяха облечени съвсем еднакво, по начин, който според госпожа Броуди беше

Страница 124

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

върхът на елегантността, най-поразителното постижение на съвременната мъжка

мода. Шапките им фасон „Дерби“, със силно извита нагоре периферия, бяха наперено

килнати над лъскавите им бакенбарди; съвсем късите им палта прилепваха до

кръста, реверите им бяха дълги и изпъкнали, така че гърдите на двамата господа

изглеждаха изпъчени като на надул се гълъб, а извивката на долната част на

палтата им изпъкваше силно, но също тъй привлекателно, в обратната посока;

карираните им панталони, приятно хлабави в горната си част, прилепваха по-плътно

към краката по-надолу и най-после завършваха, тесни като гамаши, над малките, небиещи на очи, но все пак лъснати обувки. И двамата носеха дълги, тежки верижки

за часовници върху модерните си жилетки на капчици и дори от такова голямо

разстояние госпожа Броуди можеше да различи по пръстите им цяло съзвездие от

пръстени с камъни, които искряха и блестяха при всяко от плавните им движения.

Госпожа Броуди не помнеше някога в Ливънфорд да са идвали толкова самоуверени

или толкова елегантно докарани чужденци и с разтуптяно сърце и очарован поглед

инстинктивно схвана — въпреки че си бе представяла да види един джентълмен с

наметало с качулка, с открит нрав и благодушна рошава брада, — че тези двама

светски господа са пратеници на Мак Севич, чистокръвния шотландец.

От средата на пътя те с вид на познавачи разглеждаха къщата, а очите им,

обхванали и разкритикували всяка архитектурна подробност на външния й вид, сякаш

пронизваха като свредели тежките каменни стени, проучваха недостатъците на

вътрешното устройство и презрително откриваха куп грешки, досега неизвестни дори

на обитателите.

Най-после, след продължително и безстрастно взиране, единият от двамата

бавно обърна глава и тихо каза нещо на спътника си, който от своя страна бутна

шапката си още по-назад на тила, примижа с изпъкналите си очи и се засмя с вид

на опитен човек.

Сякаш изведнъж станала жертва на раздвоено зрение, госпожа Броуди смаяна

видя как двамата тръгнаха едновременно, минаха заедно през външната врата,

огледаха по еднакъв начин всеки камък в двора; когато се спряха пред оръдието, тя се сви зад прикритието на завесата.

— Вехтория, но материалът е солиден — струва ми се, месинг, както го

гледам — чу тя да казва единият от тях, докато опипваше голямата игла с перла на

връзката. Другият чукна с нокът цевта на оръдието, като искаше да провери дали

ще звънне като мед, но веднага си дръпна пръста и бързо го пъхна в устата си.

— Ох, във всеки случай е дяволски твърдо — стигна до слисаните очи на

Мама през полуотворения прозорец. Звънецът издрънча. Машинално тя отиде да

отвори и на вратата се намери изправена пред две еднакво любезни усмивки, които

уловиха изненадания й поглед и му отвърнаха с ослепителен показ на злато и

слонова кост.

— Госпожа Броуди? — каза единият и смени усмивката си със сериозен

израз.

— Вие ли писахте? — каза другият и направи същото.

— От господин Мак Севич ли идвате? — заекна тя.

— Синове — каза първият свободно.

— И съдружници — каза вторият любезно.

Пленена от свободните им обноски, но все пак смутена от смътно

недоверие, Мама нерешително ги въведе в гостната. Проницателните им погледи,