Unknown - i 3e0c0223816db71f

Броуди, се опитва да има работа с лихвари.

Неделята измина за нея като безконечна върволица от безкрайни минути,

през които тя по сто пъти поглеждаше към часовника, като че ли би могла по този

начин да ускори мудния ход на времето и да сложи край на мъчителното си

безпокойство и болезненото очакване на сина си. През дългите часове на бавно

Страница 123

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

минаващия ден тя кроеше и прекрояваше простия план, който си бе съставила,

потреперваше при мисълта как да се обърне към господин Мак Севич: първо бе

уверена, че той ще се отнесе към нея като към дама, после се усъмни, тайно

препрочете обявлението му и се ободри от утешителното му предложение да даде

взаем петстотин лири; после се стресна от поразителното безсрамие на това

предложение. Когато най-после Мама се оттегли да спи, главата й се виеше от

объркване; присъни й се, че я затрупва лавина от златни монети.

В понеделник сутринта Мама едва имаше сили да спазва обичайното си

поведение — толкова забележимо трепереше от страх, но за щастие безпокойството й

не бе разкрито и тя облекчено въздъхна, когато първо Неси, а после и Броуди

излязоха от къщи. Сега трябваше да се справи само с баба Броуди, защото още от

момента, когато написа писмото, тя напълно оцени очевидната опасност да остави

любопитната, свадлива и злобна бабичка в къщи тъкмо по времето, определено за

срещата. Опасността да схване цялото положение беше толкова голяма, че не биваше

да се рискува и Мама с неподозирана у нея хитрост подготви атака срещу

най-уязвимото й място. Затова, като стана девет и половина, тя отнесе на бабата

на поднос закуската й от каша и мляко, но не напусна стаята веднага, както й

беше обичай, а приседна на леглото и се загледа във възрастната му обитателка с

престорен и преувеличен израз на загриженост.

— Бабо — започна тя, — ти май никак не излизаш от къщи напоследък. Днес

изглеждаш, като че ли си болнава. Защо не се разходиш малко тази сутрин?

Старата жена вдигна лъжицата с каша в жълтата си лапа и хвърли към Мама

подозрителен поглед изпод бялата си къдрава нощна шапчица.

— А къде да се поразходя в такъв зимен ден? — запита тя недоверчиво. —

Искаш да хвана възпаление на дробовете, че да се отървеш от мен, а?

Мама принудено се засмя високо и весело, което накара сърцето й

болезнено да се свие.

— Днес времето е чудесно — извика тя. — А знаеш ли какво ще направим.

Просто ще ти дам един флорин, да идеш и да си купиш малко бисквити „Дисайд“ и

„Чудаци“.

Бабата погледна снаха си с недоверие и веднага усети, че тук има някаква

скрита причина, но се прелъсти от изключително привлекателното предложение. Със

старческата си лакомия тя особено обичаше хрупкавите бисквити „Дисайд“ и просто

обожаваше големите плоски, кръгли сладкиши, така неподходящо наречени „Чудаци“.

В стаята си тя винаги се стремеше да поддържа запас от тези лакомства в две

отделни тенекиени кутии в най-горното чекмедже на долапа си, но сега, както бе

добре известно на Мама, запасите й бяха изчерпани. Това беше наистина

съблазнително предложение!

— Къде са парите? — попита бабата дипломатично.

Без да продума, Мама показа лъскавия флорин в дланта си.

Старицата премига с помътнелите си очи към монетата и бързо пресметна на

ум, че ще стигнат и за „Дисайд“, и за „Чудаци“, а може би и за нещичко отгоре.

— Е, тогава бих могла да се поразтъпча — продума тя бавно, и се

престори, че се прозява, за да покаже равнодушие.

— Браво, бабо, аз ще ти помогна — насърчи я Мама; разтреперана от

възторг, който се боеше да покаже, тя разбра, че засега победата е нейна и

помогна на бабата да стане. Без да й оставя време да промени намерението си, тя

я напъха в широките й дрехи, завърза безбройните връвчици, нахлузи й обувките с

ластици, донесе й осеяната с мъниста шапка и накрая я зави в черното й,

излъскано наметало. После й поднесе на счупена чиния изкуствените зъби, връчи й

монетата от два шилинга и като я снабди по този начин с всички необходими оръжия

и пари за битката за бисквитите, поведе старата жена надолу по стълбите и я

изпроводи да куцука надолу по пътя още преди часовникът да бе ударил десет и

половина. С максимална бързина Мама оправи сега всички легла, изми съдовете,

разтреби къщата, „сложи себе си в ред“, както тя се изразяваше, и със затаен дъх