Unknown - i 3e0c0223816db71f

съм… във вестниците — че някои хора така правят. Вярно ли е?

Той продължи да търка носа си и мислеше зад доброжелателно смръщеното си

чело, че тези дами са все такива — мършави, одърпани и глупави. Нима не

разбираше тя, че неговото предприятие работи с шилинги, а не с лири и че дори

ако можеше да даде исканата сума, той щеше да поиска гаранции и лихви, които

далеч не бяха по силите й, както му стана ясно от предварителното оглеждане? Той

поклати глава любезно, но решително й каза, без да престава да угодничи, като

енергично си помагаше с ръце:

— Ние не се занимаваме с такива сделки. Опитайте при някоя по-голяма

фирма — например в столицата. О, да! Те могат да ви помогнат. Те имат повече

пари, отколкото такъв беден човек като мен.

С разтуптяно сърце госпожа Броуди нямо го загледа — смаяна и унизена. Тя

бе презряла опасността и понесла позора да влезе в жалката му дупка и все пак не

можа да постигне целта си! Но беше длъжна да приеме отказа му, защото нямаше

къде да се оплаче — и отново се намери на мръсната улица, сред локвите,

захвърлените консервни кутии и боклуците, без да е получила поне една от

четиридесетте лири, които й трябваха. Тя бе крайно съкрушена и унизена, но

докато се отдалечаваше бързо, съзна с растяща тревога, че въпреки неуспеха й Мат

вече всеки момент с нетърпение очаква парите. Като наведе чадъра ниско над

лицето си, за да не я познаят, Мама трескаво ускори крачките си към къщи.

Неси я чакаше, сложила малка престилка, и тържествуващо играеше ролята

на домакиня пред голям куп чисто измити съдове в очакване на честно заслужената

награда от бонбони. Но Мама грубо я блъсна настрани.

— Друг път, Неси — викна тя. — Не ми пречи! Ще ти купя друг път.

Тя влезе в килера и пъхна ръка в кутията, където държаха за домакински

цели, предимно за подпалка, разни стари вестници и списания, донасяни от Броуди.

Извади няколко вестника, просна ги на каменния под и се хвърли пред тях на

колене, сякаш се кланяше на някакъв езически бог. Бързо прокара поглед по

няколко страници, докато намери, каквото търсеше, и изпусна неясен вик на

облекчение. Какво беше казал този жалък евреин? „Опитайте при някои по-голяма

фирма“ — беше й казал той на неприлично завален английски. Ето защо тя се спря

на най-голямото обявление, което с многобройни красноречиви изрази съобщаваше, че Адам Мак Севич — чистокръвен шотландец — дава заеми от пет до петстотин лири, без гаранции, само срещу полица; че на клиенти от провинцията се услужва бързо и

в собствените им домове и което бе особено важно, че се пази най-строга тайна

между шефа и клиента и че фирмата особено държи на това.

Госпожа Броуди започна да диша по-спокойно и без да сваля шапката или

палтото, се изправи на крака и изтича в кухнята, където седна и написа едно

късо, но грижливо съставено писмо, с което покани Адам Мак Севич да я посети у

дома й в понеделник преди обед в единадесет часа. Тя запечата писмото крайно

грижливо и пак повлече измореното си тяло към града. От бързането постоянната

болка в страната й стана по-настойчива, но тя не й позволяваше да забавя

стъпките й. В три и половина часа успя да стигне до централната поща, където

купи марка и грижливо пусна писмото. После състави и изпрати телеграма до

„Броуди, до поискване, Марсилия“, в която се казваше: „Парите пристигнат

понеделник сигурно. Целувки. _Мама_.“ Цената на телеграмата я слиса, но въпреки

че би могла да я намали, като съкрати последните две думи, Мама не можа да се

насили да стори това. Мат трябваше да разбере преди всичко, че именно тя със

собствените си ръце е изпратила телеграмата и че тя, майка му, го обича.

На връщане я обзе приятно усещане; съзнанието, че е постигнала нещо и че

в понеделник положително ще получи парите, я успокои. Но денят бавно се влачеше

към края си и тя пак започна да става неспокойна и нетърпелива. Утехата,

получена от решителната й постъпка, постепенно избледня и тя отново се

почувствува тъжна, безпомощна и апатична, обзета от мъчителни мисли. Мама се

люшкаше между крайностите на нерешителността и ужаса; чувствуваше, че няма да

получи парите, че сигурно ще я уловят; после започна да се съмнява в

способността си да завърши своето начинание; мислено се стремеше да убегне, като

от страхотен недействителен кошмар, от обстоятелството, че именно тя, Маргарет