Unknown - i 3e0c0223816db71f

предположенията, неизбежно, въпреки десетките отклонения по пътя им, се събираха

в една обща, безмилостна крайна точка — в заключението, че трябва да му изпрати

тези пари. Мъчителни спазми я разтърсиха при тази мисъл. Тя не можеше да прати

парите; не можеше да прати нищо. Тя бе похарчила неговите четиридесет лири до

последната стотинка.

През изтеклите девет месеца финансовите й усилия бяха отчаяни. Броуди

все повече съкращаваше отпусканите за домакинството пари, докато най-после ги

намали наполовина, но въпреки това изискваше да се поднася същата отлична храна, поне що се отнасяше до него, и то в същите разточителни количества. Ако Мама

допуснеше и най-малка проява на пестеливост на трапезата, тя веднага ставаше

прицел на яростна саркастична тирада, в която той я обругаваше като некадърна

прахосница, лишена от способността поне що-годе да се справя с малкия домашен

бюджет. Той я подиграваше с по-големите способности на старата си майка,

изтъкваше привидни доказателства за домакинското умение на старицата, подробно

описваше чудесните евтини ястия, които тя му готвела преди женитбата му, и

заплашваше въпреки напредналата възраст на майка си да прехвърли ръководството

на домакинството в нейните опитни ръце. Безполезни бяха плахите протести на

Мама, че той й дава недостатъчно пари, че цените на храните се покачват, че Неси

расте и се нуждае от повече дрехи, от нови обувки, от по-скъпи учебници, че баба

Броуди не бе пожелала да се откаже от нито едно от удобствата и благата, с които

бе свикнала. Еднакво безнадеждно би било — дори и да се бе опитала — да го

убеди, че не е похарчила нито стотинка за личните си нужди, че вече три години

не си е купувала нова дреха и че следователно е станала олицетворение на

одърпаност и неспретнатост, излагайки се — именно поради самопожертвувателните

си икономии — на неговите подигравки и ругатни. Като видя, че тя въпреки

няколкото плахи, безуспешни протеста приема съкратените суми и очевидно някак си

успява да се справи с тях, той реши, че в миналото е бил прекалено щедър и тъй

като парите му не достигаха, се зарадва на възможността да пести за нейна

сметка, затегна до крайност вървите на кесията си и притисна жена си още

по-жестоко под смазващия си терор.

Тя отчаяно се бореше да накара всеки шилинг да свърши работа за два,

като купуваше най-евтините стоки, пазареше се и усукваше, докато си създаде име

на проклета скъперница — но така не можеше да продължава. Сметките растяха,

Страница 120

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

търговците почваха да стават нетърпеливи и най-после в отчаянието си тя избра

пътя на най-малкото съпротивление и започна да тегли от парите на Мат. Изведнъж

й олекна. Броуди започна по-рядко да се кара заради храната, плачливите

старчески оплаквания на баба Броуди стихнаха, Неси получи ново палто, училищните

такси бяха платени и многострадалните месари и бакали бяха удовлетворени. Тя

самата не си купи нищо, нито дрехи, нито най-дребното украшение, тези пари не й

послужиха за външността й, а само за временен отдих от укорите на мъжа й и от

грижите за дълговете. Тя се оправдаваше за постъпката си, като си казваше, че

Мат всъщност изпращаше парите на нея, защото толкова я обича, че би желал тя да

ги вземе; от друга страна разсъждаваше, че не ги е похарчила за себе си, че ще

пести и ще му ги събере, когато настъпят най-добри времена и по-благоприятна

финансова атмосфера.

Четиридесет лири! Това беше огромна сума! Макар че ги бе похарчила

толкова лесно, само мисълта да ги възстанови й се видя фантастична. При

предишните условия и с най-строга пестеливост тя би могла да събере тази сума, да кажем, за една година; но сега сумата се искаше незабавно. Устните й

потрепераха, а сърцето й се сви, но тя веднага се съвзе, овладя се, за да бъде

храбра заради Мат. Стисна твърдо устни и вдигна поглед към Неси, която тъкмо се

бе върнала в стаята.

— Баба нареждаше чекмеджето си — пошепна Неси на майка си с израз на

съзаклятник. — Не е чула звънеца и не знае нищо. Узнах всичко съвсем внимателно.

— Това се казва добро, умно момиче — рече Мама. — Никой не бива да знае

за тази телеграма, Неси. Няма да си отваряш устата за нея. Телеграмата беше за

мен и за никой друг. Аз ти имам доверие. И ще ти дам нещо хубаво, ако не кажеш.

— После завърши бегло, като почувствува, че все пак трябва да даде някакво