Unknown - i 3e0c0223816db71f

можеше да се разбере. Лицето й постепенно посърна като сива пепел, сякаш се

свиваше и ставаше все по-малко и тясно; чертите й се изостриха и опънаха, като

че ли леден вятър бе угасил слабата светлинка, която ги оживяваше, и се

смръзнаха в странна, неестествена неподвижност.

— Какво има, Мама? — попита Неси и се изправи на пръсти от любопитство.

— Нищо — отговори госпожа Броуди безизразно и машинално. Тя се отпусна

безжизнено на дивана, а шумолящото листче трептеше в разтрепераните й пръсти.

Вън пред вратата момчето, което от известно време правеше нервни

движения, сега започна да си подсвирква и шумно да подритва стъпалата с върха на

обувките си, напомняйки по такъв своеобразен начин на обитателите на къщата, че

в задълженията му не влиза да чака на стълбите цял ден.

— Да чака ли момчето за отговор? — продължи Неси любопитно, като не

схвана напълно, но все пак долови напрегнатата неподвижност на майка си.

— Без отговор — автоматично отвърна Мама.

По нареждане на Неси момчето си тръгна, като продължаваше високо и

безгрижно да си подсвирква, съзнавайки своето значение като инструмент в ръцете

на съдбата, но напълно безучастно към пораженията, нанесени от унищожителното му

известие.

Неси се върна в гостната, погледна майка си и видът й й се видя още

по-странен; едва можа да я познае, като се загледа в нея по-продължително.

— Какво ти става, Мама? Толкова си побледняла. — Тя леко докосна бузата

на майка си и под топлите си пръсти я усети студена и твърда като глина. С

необяснима интуиция Неси продължи: — Нещо за Мат ли пише в телеграмата?

Като чу името на сина си, госпожа Броуди се върна от смразената си

скованост в действителния свят. Ако беше сама, тя щеше да избухне в неудържим

порой от ридания, но в присъствието на Неси слабият й дух положи мощно усилие да

пресече хлипането, което напираше в гърлото й. Борейки се да се овладее, тя с

всички сили на вкостенелия си разум се напрегна да мисли, подтиквана от

най-силния природен инстинкт към усилия на ума и волята, което при нормални

Страница 119

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

обстоятелства би било далеч над силите й, тя с рязко движение се обърна към

детето.

— Неси — прошепна тя. — Качи се горе и виж какво прави баба. Не й казвай

за телеграмата, само се опитай да разбереш дали е чула звънеца. Ще направиш това

за Мама, нали, мила?

Със свойствената си бърза схватливост, която беше основата на

интелигентността й, Неси разбра точно какво иска майка й от нея и радостно се

зае със задачата, която беше тъкмо такава поверителна мисия, каквато тя страстно

обичаше да изпълнява. Тя кимна с глава два пъти бавно и с разбиране и с невинен

вид излезе от стаята.

Щом дъщеря й излезе, госпожа Броуди разгъна смачканата на топка в юмрука

й телеграма и въпреки че съдържанието й вече се бе запечатало в паметта й,

несъзнателно пак я загледа, а треперещите й устни бавно образуваха всяка отделна

дума —

C>

„Прати незабавно телеграфически моите четиридесет лири Марсилия до

поискване.

@

Мат.“

C$

Той си искаше парите! Той искаше спестяванията си, които й бе изпращал,

четиридесетте лири, които тя бе внесла на негово име в Строителното дружество.

Тя веднага си представи, че Мат е съвсем сам в Марсилия, в бедствено, отчаяно

положение и че парите са абсолютно и незабавно необходими, за да го избавят от

мрежата на някаква ужасна и опасна клопка. Някой му е откраднал кесията, ударили

са го с пясъчна торба и са го ограбили, корабът е отплувал и го е изоставил сам, без багаж и пари в Марсилия. Марсилия — само това име — непознато, чуждо и

злокобно — смразяваше кръвта й и я караше да си помисли за всяко възможно

нещастие, което би могло да сполети възлюбения й син, тъй като единствено поради

това загадъчно и поразително искане тя бе убедена, че той положително е станал

жертва на печални и покъртителни обстоятелства. Тя проучи до най-дребна

подробност наличните факти и забеляза, че телеграмата е била изпратена от

Марсилия тази сутрин — колко бързо бе долетяла лошата вест! — от което заключи, че щом е бил в състояние да изпрати това съобщение, то поне не се намира в

непосредствена физическа опасност. Той сигурно вече се е съвзел от коварното

нападение и сега просто очаква търпеливо и трепетно пристигането на собствените

му пари. Мислите й, втурнали се по тези безбройни виещи се канали на