Unknown - i 3e0c0223816db71f

обяснение. — Тя беше от една стара приятелка от село — една стара приятелка на

Мама, на която се е случила малка неприятност.

Неси сложи левия си показалец върху стиснатите си устни, зарадвана, че

има обща тайна с майка си. С този преждевременно зрял жест тя искаше да покаже, че е достойна да й се поверят и най-интимните и загадъчни тапии на света.

— Така, това е наред. Не забравяй, че си дала дума. Баща ти няма нужда

да знае нищо за това — каза госпожа Броуди и стана. Искаше й се да остане на

мястото си и да обмисли положението, но наближаваше пладне и трябваше да

приготви обед. Каквото и безпокойство да я вълнуваше, домакинската работа

трябваше да продължава, ястията трябваше да се поднасят на масата с неумолима

точност, господарят трябваше да бъде умилостивяван, да бъде нахранван вкусно и

обилно. Мама започна да бели голям кастрон картофи и се опита да вземе решение

какво трябва да направи.

Още отначало тя разбра, че няма да получи помощ от мъжа си. Заради Мат

тя би се решила на всичко, но невъзможно й беше да застане пред съпруга си и да

му поиска четиридесет лири — такава абсурдно голяма сума, предварително знаейки

със сигурност, че той непременно ще откаже да прати парите. Да се доведе ненужно

цялата работа до знанието му, би означавало да се разкрие собствената й вина, да

се предизвика безумният му гняв, без от това да има някакъв осезаем резултат.

Докато мислеше, Мама можеше да си го представи как вика: „В Марсилия е сега,

така ли? Чудесно! Нека да си дойде пеш или да доплува. Това ще бъде твърде

полезно за миличкото ти синче.“

След това Мама се спря на възможностите, свързани с Агнес Мойр. Нямаше

съмнение, че Агнес, която като нея не можеше да откаже нищо на Матю, веднага би

се съгласила да му изпрати пари въпреки позорната хладина и пренебрежителност, с

която той се бе отнасял към нея през последните няколко месеца; но за нещастие

беше също тъй сигурно, че Агнес не разполага с толкова пари. Макар и почтени, Мойровци бяха бедни, лишенията всякога ги дебнеха и дори ако те пожелаеха Агнес

да получи парите, беше немислимо изведнъж да намерят такава голяма сума. Освен

това напоследък в отношението на госпожица Мойр към нея се долавяше силен укор, който съдържаше оправдан намек за понесени страдания и обидена невинност. Как би

могла тогава пред лицето на тази оскърбена непорочност да се признае в кражба на

парите на собствения си обожаван син? Непогрешимата госпожица Мойр незабавно би

я осъдила, би могла дори да прекъсне познанството си с нея пред очите на целия

град.

Ето защо тя се отказа от Агнес и докато машинално приготвяше обеда,

мозъкът й продължаваше трескаво да работи, да се надпреварва с времето. Когато

Броуди влезе, тя поднесе яденето, без дори да престава съсредоточено да мисли

над въпроса, който я занимаваше, и поради необичайната си разсеяност по погрешка

постави пред мъжа си малката чиния на Неси.

— Пияна ли си, жено? — ревна той към нея, като погледна мъничката

порция. — Или очакваш да повторя чудото с хляба и рибите?

Мама бързо смени чиниите и гузно се изчерви от тази външна проява на

тайните й разсъждения; но би ли могла да каже за свое оправдание: „Замислила съм

Страница 121

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

се как да намеря четиридесет лири за Мат?“

— Трябва да си е подръпнала мъничко от бутилката, за да си поддържа

силите — закиска се злобно баба Броуди. — Сигурно така е прекарала сутринта.

— Значи, така се харчат парите за домакинството? — саркастично се обади

Броуди, подхванал обвинението на майка си. — За пиянство! Добре, ще видим какво

може да се направи.

— Може би затова й е червен носът и очите мътни — допълни старицата.

Неси не каза нищо, но прекалено явните погледи, които отправяше към Мама

като нейна довереница, бяха толкова многозначителни, че почти щяха да развалят

целия заговор. Все пак кризата не се разрази и след обеда, когато Броуди излезе, а бабата се качи в стаята си, Мама си отдъхна облекчено и се обърна към Неси:

— Ще разтребиш ли, мила? Трябва да изляза малко за някои поръчки. Ти

днес много помогна на Мама и ако си измила съдовете, като се върна, ще ти донеса

бонбончета за едно пени.

В страшното си затруднение тя изведнъж показа способност за тънка

стратегия. Въпреки че дъждът бе спрял. Неси охотно се съгласи, съблазнена от

обещанието за бонбоните и очарована, че майка й я призна за толкова пораснала.