Unknown - i 3e0c0223816db71f

просто безобразие!

Неси отчаяна продължи да гледа печалния, мокър декемврийски пейзаж,

мокрия път, подгизналото от дъжда поле, замръзналите клони на брезите отсреща, по които се стичаха капки, меланхоличната неподвижност на пейзажа, в който само

дъждът се изливаше. Но непринуденото й бъбрене не спря за дълго. Въпреки

потискащия изглед след миг тя пак започна.

— Едно врабче е кацнало на нашето оръдие. Ето още едно! Две малки

врабченца са се сгушили в дъжда на нашето месингово оръдие. Защо държим това

оръдие, Мама? То не стреля и само трябва да го чистим. Досега не бях видяла, че

изглежда толкова смешно, Мама — продължи тя настойчиво да я тормози. — За какво

служи то? Кажи ми?

— То е като украшение за къщата. Струва ми се, такава беше мисълта на

баща ти — чу се объркан глас иззад пианото.

— По-добре да имахме леха с теменужки или някое хубаво малко дръвче,

каквото има Джени Пакстън пред къщата си — отвърна Неси; после продължи бавно да

бъбри, изразявайки гласно безредните си мисли: — Нито клонче не помръдва на

дърветата оттатък пътя. Стоят като статуи в дъжда. Дъжд, дъжд, престани! Иди в

Испания и не се върни! Но това няма да помогне. И то е само приказка като Дядо

Коледа. Той има бяла брада. Как ли изглежда някой испанец? Дали лицето му е

черно? Столицата на Испания е Мадрид. Правилно. Първа в класа, Неси Броуди.

Браво! Това ще зарадва татко. Що за отвратително време за празник! Седя тук и

говоря по география вместо да играя. Няма жива душа на улицата. Не, лъжа се, май

Страница 118

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

че там има човек. Идва насам по пътя. Това не е човек, това е момчето с

телеграмите! — Това беше необикновено и занимателно откритие в скучната,

безинтересна картина и Неси с удоволствие се зае с него. — Мама! Мама! Някой ще

получи телеграма. Виждам момчето на пътя. Идва право насам. О, виж, виж! —

извика Неси в бурен изблик на нетърпение и възбуда. — Влиза в нашата къща!

Госпожа Броуди изпусна кърпата за прах и изтича до прозореца; видя

момчето да се изкачва по стълбите и веднага след това чу звънеца да звъни с

такава сила, че за изплашените й уши прозвуча като сигнал за тревога. Тя се

вкамени. От телеграми тя се плашеше с дълбок, сковаваш страх, като от

предвестници на бързи и неочаквани нещастия; те не й говореха за щастливи

раждания или весели сватби, а за внезапната, неподозирана трагедия на смъртта.

Докато стоеше така неподвижна, второ злокобно иззвъняване раздра слуха й; то

сякаш мощно подръпна струните на нейната памет, напомняйки й, че в живота си

досега бе получавала телеграма единствено когато й съобщиха за смъртта на майка

й. Без да погледне към Неси, Мама каза преграквало:

— Иди отвори и виж какво има.

След като Неси, пламнала от нетърпение, изтича от стаята, Мама се помъчи

да се успокои; тя размисли, че момчето може да е дошло само да попита за някое

непознато име или неразгадаем адрес — тъй като живееха в последната къща край

пътя, към тях често отправяха подобни въпроси. Тя напрегна слуха си до крайност, опитвайки се да долови някакви обнадеждващи звуци, които да свидетелствуват за

разговор на вратата, но напразно, защото Неси веднага се върна, като размахваше

един оранжев плик, цяла тържествуваща от собственото си откритие.

— За тебе е, Мама — обяви тя запъхтяна. — Ще има ли отговор?

Мама пое телеграмата, като че ли пипаше отровна змия, обърна я страхливо

в ръката си и я заразглежда с дълбок ужас, с какъвто би гледала опасно влечуго.

— Не мога да виждам без очила — промънка тя, страхувайки се да отвори

телеграмата и стремейки се малодушно да спечели време.

Като стрела Неси изчезна и се върна с очилата в стоманени рамки.

— Ето, Мама! Сега ще можеш да я прочетеш. Отвори я!

Госпожа Броуди бавно си надяна очилата, отново погледна плахо ужасния

предмет в ръката си и като се обърна към Неси, в паническа нерешителност и

страх, заекна:

— Може би ще е по-добре да я оставя на баща ти. Може би не е редно аз да

отварям такова нещо. Това е работа за баща ти, нали, мила?

— О, хайде, Мама, отвори я! — настоя Неси нетърпеливо. — Адресирана е до

теб, а момчето чака за отговор.

Госпожа Броуди отвори плика неловко, извади с разтрепераните си, сковани

пръсти сложения вътре лист, разгъна го и го погледна. Тя го гледа продължително, сякаш той съдържаше не десет думи, а толкова дълго и заплетено послание, че не