Unknown - i 3e0c0223816db71f

семейството.

— Там върлуват страхотни трески — продължи тя, а смътната мисъл, че

обогатява познанията на Неси по естествена история, я накара да добави: — Освен

това има лъвове, тигри, слонове, жирафи и всякакви необикновени зверове и

насекоми.

— Не, Мама! — настоя Неси. — Джени Пакстън казва, че в цялата

корабостроителница разправят, че Мат са го изгонили, защото не си е гледал

работата.

— Значи, казала ти е долна лъжа. Брат ти е напуснал службата си като

джентълмен.

— Кога ще си дойде Мат, Мама? Ще ми донесе ли нещо, как мислиш? Ще ми

донесе ли маймунка и папагал? Повече искам папагал, отколкото маймунка.

Маймунката може да ме издраска, а папагалът ще ми говори, ще казва: „Коко е

хубав“, а това е повече, отколкото може едно канарче, нали? — Тя замислело се

спря и после пак почна: — Не, не искам папагал, ще трябва да му чистя кафеза.

Мисля, че най-добре ще е, ако ми донесе чифт хубави пантофки от марокен или… или

едно малко герданче с корали. Ще му пишеш ли, Мама?

Страница 117

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

— Я да мируваш! Как мога да му пиша, когато той вече си е тръгнал? Освен

това Мат си има други грижи освен твоите корали. Скоро ще го видиш тук.

— Значи, скоро ще пристигне?

— Всичко ще узнаеш, когато му дойде времето, Неси. — После, изразявайки

собствените си надежди, добави: — Може би ще пристигне след десетина дена, ако е

заминал скоро, след като е пратил писмото.

— Десет дни! Това е чудесно! — завика Неси и започна да скача наоколо й

още по-буйно. — Може би като си дойде Мат, ще има и за мен някои развлечения

освен герданчето с корали. Тука е ужасно, откакто… — Тя се спря рязко пред

неумолимата студена стена на тази абсолютно забранена тема, помълча малко от

смущение и като видя, че няма да й се карат, започна пак с детинска асоциация: —

Какво значи да си затънал надълбоко, Мама?

— Какво ми приказваш сега, Неси? Дърдориш като кречетало. Не можеш ли да

ме оставиш да си върша работата?

— Едно от момичетата в класа ме попита дали баща ми знае да плува,

защото чула баща си да казва, че Джеймс Броуди, е затънал надълбоко.

— Ще престанеш ли да ме измъчваш с безсмислици и глупости, Неси? —

извика Мама. — Баща ти може да се погрижи за себе си и без твоята помощ.

Безобразие е така да се говори за него.

Все пак този детски въпрос пробуди у нея остро и внезапно подозрение. Тя

взе кърпа за прах и излезе от кухнята като смътно се питаше дали няма някаква

по-дълбока причина за все по-голямото скъперничество на Броуди към нея, за

окастрянето и намаляването на отпусканите за домакинството пари, които през

последните месеци просто не й позволяваха да свързва двата края.

— О, че аз не казвам това, Мама — отговори Неси, като добродетелно

протегна устничките си напред и последва майка си в гостната. — Другите момичета

в класа приказват така. Просто да си помислиш, че у нас има нешо смешно, като ги

слушаш какво разправят. Аз съм по-добра от тях, нали, Мама? Моят татко може да

набие всичките им татковци наведнъж.

— Хора като баща ти се раждат един на сто хиляди. — За госпожа Броуди не

беше лесно да каже тези думи, но тя ги произнесе героично, без да схване

двусмислието на израза си, стремейки се само да поддържа най-добрите традиции на

семейството. — Никога не бива да слушаш, когато говорят лошо за него. Хората

говорят лоши неща, когато завиждат някому.

— Те са много нахални, лоши момичета. Ще обадя на учителя, ако още

веднъж кажат нещо за нас — заключи Неси, опряла нослето си в прозореца като

малко топче маджун. — Още вали, вали и не спира, дявол да го вземе!

— Неси! Не казвай дявол да го вземе! Не е хубаво. Не бива да употребяваш

лоши думи — скара й се Мама, като престана да лъска месинговите свещници върху

тъмнокафявия орехов капак на пианото. С Неси тя не искаше да поеме рискове. Още

първата проява на греха трябва да се изправя. — Внимавай или ще кажа на баща ти!

— заплаши я и пак обърна зачервеното си лице към пианото, което тъкмо бе

отворено и се хилеше насреща й глупаво и одобрително, озъбило откритите си

клавиши като някаква огромна изкуствена челюст.

— Исках да изляза и да играя — това е всичко! — чу се оплакване откъм

прозореца. — Но навсякъде има само локви, дори да спре сега дъждът. Цяла седмица

трябва да уча тези глупави уроци, а в събота не мога малко да си поиграя —