Unknown - i 3e0c0223816db71f

гласа си до дрезгав, поверителен шепот и хитро поклати глава. — Не! Няма да ви

Страница 114

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

кажа! Мислете си, каквото си искате, но сега няма да ви кажа… а може и никога да

не узнаете. Никога! — Той извика последната дума. — Но то е тук! Докато сърцето

ми тупти в тялото, аз ще пазя честта на името си. Напоследък ми се случи една

голяма неприятност, която би препънала някой силен човек и би прекършила някой

слабак, но какво можа да ми стори на мен? Аз още съм тук, още съм същият Джеймс

Броуди, но по-силен, по-решителен от преди. Ако ръката ти прегреши, отсечи я —

казва библията; аз трябваше да отсека собствената си кръв и плът, да, и аз

вдигнах брадвата без колебание. Имах трудности вътрешни и външни, промъкнаха се

разбойници и крадливи свине до самата ми врата, лъжливи приятели и мръсни

врагове има навсякъде наоколо ми, да, а също и подли, страхливи клеветници, зад

гърба ми. — Той мрачно погледна към Грирсън. — Но въпреки всичко и над всичко

Джеймс Броуди ще стои твърдо и непоклатимо като скала, да, и с високо изправена

глава — извика той, удари се в гърдите с огромния си юмрук и заключи с гръмък

глас: — Казвам ви, ще ви дам да разберете! Ще ви покажа аз, на всеки един от вас

ще покажа. — Като достигна по този начин връхната точка на възбуждението си,

защото спонтанните думи се изтръгваха от него несъзнателно под напора на

чувствата му, той тежко се отпусна на стола и каза с по-естествен глас: — А сега

да пием още по едно.

Последната част от речта му бе оценена, шумно приветствувана и изпратена

с ръкопляскания и тракане на чаши по масата, а благият провлечен глас на Грирсън

прозвуча като ехо:

— Господи! Не съм се наслаждавал на такава реч, откакто пияният Том

ругаеше полицаите от прозореца на затвора.

Те пиха за Броуди, в негова чест, за неговото бъдеще; някой запя с

неравен фалцет; Пакстън протестираше, без някой да му обръща внимание, че и той

иска да държи реч; вторият играч на дама се опитваше да разкаже една дълга,

заплетена и невероятна история; изпяха няколко песни с хоров припев. Тогава

Броуди, който с вече променено настроение бе останал студен, неподвижен и

надменен сред веселието им, бутна рязко стола си назад и стана да си върви. Той

познаваше ефекта от това внезапно тръгване, чувствуваше каква въздържаност и

достойнство проявява, като оставя пияните свини да пеят и грухтят, както им

подхожда, докато той си отива в момент, когато може да ги напусне величествено и

с чест.

— Какво има, драги? Да не би да си тръгвате? — извика кметът. — Още не е

ударило дванайсет.

— Почакайте малко и ще обърнем още по едно заедно!

— Малката ви женичка ви очаква, а? — прошепна наивно Грирсън.

— Тръгвам си! — грубо извика Броуди, закопча сакото си, разтъпка се и

като пренебрегна обилните им протести, изгледа ги тържествено и каза:

— Господа! Лека нощ!

Виковете им го изпроводиха в студената ветровита нощ и го изпълниха с

приятна бодрост, която се засилваше, колкото позатихваха приветствията им;

виковете им му се струваха като викове „осанна“, заглъхващи, но все още донасяни

до слуха му от студения ухаен въздух, който се издигаше като мразовит тамян от

оскрежените улици. „Това беше хубава вечер!“ — каза си той, като вървеше към

дома си между варосаните къщи, които приличаха на безмълвни храмове в изоставен

град. Замаян от самомнението си, Броуди смяташе, че се е оправдал пред себе си и

пред тях. Уискито правеше стъпките му гъвкави, леки и младежки; искаше му се да

броди по планините, обзет от този живителен възторг, който се разливаше както в

него, така и в околната вълшебна атмосфера; тялото му тръпнеше, изпълваха го

буйни, еротични, неясни желания, когато си представяше, че в тъмните спални на

къщите, край които минаваше, се вършеха тайни интимности; почувствува с горчива

обида, че в бъдеще трябва да намери някакъв отдушник за потиснатите нагони на

своята непривличана плът. Краткото разстояние, което измина до дома си, изостри

желаното му за някакъв подходящ завършек на тази славна вечер и той почти с

очакване влезе в дома си и запъна резето на външната врата с широк замах с

тежкия ключ.

Броуди забеляза, че в кухнята още гореше светлика — нещо необикновено и

обезпокоително, тъй като, когато той си идваше късно, всички светлини биваха

изгасени освен лампата в хола, която предано го чакаше, за да осветява