Unknown - i 3e0c0223816db71f

— Не! Нещо повече е потребно, за да се обърка Джеймс Броуди, въпреки

това, което нашият малък приятел в ъгъла посмя да каже. Като ме чуете да се

оплаквам, значи, е дошло време да си сложите траур, но много, много време ще

мине, преди да се стигне дотам. Но това е шега! — Очите му се плъзнаха по тях е

буйна веселост. — Ей богу, това е шега, която заслужава да се полее. Господа! —

провикна се той с господарски глас. — Да отложим ли заседанието, за да можете да

ми направите компания на чашка?

Те изведнъж започнаха да му ръкопляскат, зарадвани от щедростта му,

зарадвани от мисълта за безплатното пиене, предугадили изгледите за гуляй.

— За ваше здраве, Броуди!

— Да живее Шотландия! Един мъж е всякога мъж!

— И аз съм с вас. Само капчица ще пийна, колкото да пропъдя студа.

— Бива си го още стария!

Сам кметът го потупа по рамото.

— Броуди, приятелю, вие сте човек на място. Имате смелостта на лъв,

силата на бик и гордостта на дявола — вас никой не може да ви победи. Вярвам, че

по-скоро ще умрете, отколкото да се предадете.

При тези думи всички, с изключение на Грирсън, станаха и се струпаха

около Броуди. Той стоеше сред тях като император, заобиколен от придворните си; свирепият му поглед ги обгръщаше, едновременно насърчаваш и укоряващ, толериращ

и потискащ, одобряваш и предупреждаващ. Неговата кръв, кръвта, която бе

благородна като на император, пулсираше във вените му по-царствено от рядката, разводнена течност в техните вени. В тромавия си мозък той почувствува, че е

извършил велика и благородна постъпка, че пред лицето на катастрофата жестът му

беше сюблимен.

— Хайде, хайде! — завикаха другите, въодушевени от необикновената

волност и великодушие на неговия иначе непристъпен характер, нетърпеливи да се

насладят на изобилната златна течност, с която той щеше да ги черпи. Когато ги

преведе през задния вход на клуба навън и когато те оттам един по един се

намъкнаха в малкия заден салон на Фими, Броуди почувствува, че опасността е

преминала, че отново ги държи в ръцете си.

Скоро чашките се напълниха. Ликуващи, всички пиеха наздравица за Броуди,

заради щедростта му, съобразителността му и силата му. Когато той с величествен

замах хвърли на кръглата махагонова маса един златен соверен, в дълбините на

съзнанието му смътен проблясък му пошепна, че именно сега не може да си

позволява такъв разход, но той отхвърли тази мисъл, яростно я стъпка с високо

провикваме:

— Пия за наше здраве! Кой е като нас!

— Чудесно питие е това — измърка Грирсън, като млясна апетитно и вдигна

чашата си срещу светлината. — Чудесно питие — благо като майчино мляко и гладко

като… е, гладко като филца на някоя от хубавите шапки на нашия приятел. Жалко е

само, че е дяволски по-скъпо от обикновените неща. — Той се закиска злобно и

многозначително погледна към Броуди.

— Изпий го тогава, приятелю! — шумно отвърна Броуди. — Лочи, щом ти

дават. Не плащаш за него. Ей богу, ако всички бяхме такива стиснати като тебе, светът щеше да престане да се върти.

— Сега те поставиха на място, Грирсън — изсмя се Пакстън дрезгаво.

— Понеже става дума за стиснатост… чухте ли най-новото за нашия малък

приятел? — извика кметът, като посочи Грирсън и кимна на Броуди.

— Не! Какво е станало? — отговориха другите в хор. — Разправяй, кмете!

— Е — отговори Гордън с важен вид, — то е една къса и чудесна историйка.

Оня ден няколко деца си играели пред зърнения склад на нашия приятел, до един

голям чувал с боб при вратата; изведнъж излязло синчето на стопанина. „Бягайте

оттук, момчета — викнал младият Грирсън, — и да не сте посмели да пипате боба, защото баща ми ще познае. Той е броил всяко зърно.“

Цялата компания избухна в одобрителен смях, а Грирсън промърмори

добродушно, като премигаше от дима:

— Не отричам, че зная колко бобени зърна има в един чувал, кмете, но

това е полезно в тия дни, като гледам колко затруднения и бедност има наоколо.

Но и без това разгорещената душа на Броуди сега пламтеше от силното

уиски и от трона си той нито чу, нито разбра намека. Обзе го буен възторг,

желание да действува, да освободи енергията си, да разбие нещо; като вдигна

празната чаша високо над главата си, той внезапно извика, без никаква връзка с

разговора:

— Да вървят по дяволите! Да вървят по дяволите, тези гадни свини

„Мънго“! — И с все сила захвърли тежката чаша срещу стената.