Unknown - i 3e0c0223816db71f

вбесило Броуди, защото той прескочи тезгяха, хвана човека за врата и за един миг

го изхвърли от магазина право в калта в канавката, пред краката ми.

Напрегнато мълчание настъпи след разказа на Пакстън.

— Да — въздъхна най-после първият играч на дама. — Той има необикновен

темперамент. Сега гордостта му е просто ужасяваща. Той сам е най-големият

неприятел за себе си. Преди не прекаляваше толкова с гордостта си, но в

последните години мина всяка мярка. Горд е като Луцифер.

— И аз мисля, че ще се провали също като него — намеси се Грирсън. — Ще

се пръсне от собствената си суетност. Тя се е впила в него и сега е станала като

мания.

— И колко смешна е причината за всичко това! — обади се Пакстън тихо и

предпазливо. — Да твърди, че е сродник на Уинтъновци!

— Кълна се, че си въобразява, че той би трябвало да бъде сега граф.

Странен е и начинът, по който крие това от хората, а сам се упива от него.

— Никога не биха го признали. Броуди може да носи същото име. Може да

прилича на Уинтъновци. Но какво значи името и какво значи приликата? — каза

първият играч на дама. — Той няма ни най-малкото доказателство.

— Страх ме е, че каквото и доказателство да има, то няма да е съвсем

чисто — забеляза Грирсън саркастично. — Напълно съм сигурен, че каквото и да се

е случило много отдавна, е станало, не в което легло трябва. Ето защо нашият

приятел не иска да го раздрънква. Хубаво родство е това!

— Той не претендира само за родство — каза бавно кметът Гордън. — Не,

не! Болестта се е вгризала по-дълбоко. Не ми се иска да разправям това пред вас

и не съм сигурен дали трябва, но няма да споменавам имена, а вие не бива да го

казвате на хората. Чух го от един човек, който видял Джеймс Броуди мъртво пиян.

Малцина могат да кажат, че са го виждали такъв, защото той е затворен човек за

тия неща. Но този път езикът му се развързал и той казал…

— Друг път, кмете — изведнъж извика Пакстън.

— Пст, тихо!

— Говорим за вълка…

— Та за вашата нова двуколка, кмете, бихте ли…

Броуди бе влязъл в стаята. Той пристъпяше тежко и премигваше от

внезапната промяна при преминаването от тъмнината в осветената стая, намръщен

поради мъчителното си подозрение, че в момента на влизането си е бил прицел на

хапливите, коварни езици. Суровото му лице тази вечер бе бледо и мрачно. Той

изгледа компанията наоколо, кимна няколко пъти с глава за поздрав, по-скоро като

предизвикателство, отколкото като приветствие.

— Елате по-насам, елате по-насам — покани го Грирсън мазно. — Тъкмо се

чудехме дали дъждът, който се готвеше да завали, не е започнал.

— Още е сухо — каза Броуди рязко. Гласът му беше глух, беше загубил

предишния си звучен тембър и подобно на намръщената маска на лицето му, не

изразяваше нищо друго освен стоическо търпение. Той извади лулата си и започна

да я пълни. Един старец, разсилен и прислужник в клуба и удостоен поради това с

престилка от зелено сукно, пъхна главата си през вратата в знак на ням въпрос, на който Броуди късо отговори:

— Както обикновено.

Мълчание обгърна групата мъже. Старецът се оттегли, забави се малко,

върна се с голяма чаша уиски за Броуди и пак излезе. Кметът се почувствува

задължен да наруши неловкото мълчание и като погледна към Броуди, каза любезно, неволно трогнат от мъртвешката му бледност:

— Е, Броуди, приятелю, как са нещата? Как върви светът?

— Добре, кмете, много добре — отговори Броуди бавно. — Няма от какво да

се оплача.

Мрачното престорено безразличие в тона му беше почти трагично и не

Страница 110

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

измами никого, но Гордън отговори с изкуствена веселост:

— Отлично! Точно така трябва! Всеки ден очакваме ония от компанията

„Мънго“ да спуснат ролетките.

Броуди прие тази любезна измислица и неискрения одобрителен шепот на

останалите, който я последва, не с онова бурно задоволство, което тя би

предизвикала у него преди шест месеца, а — поради сегашното си положение — с

пълно равнодушие, което другите не пропуснаха да забележат. Те можеха да го

одумват свободно в негово отсъствие, да го критикуват, осъждат и дори клеветят, но когато беше сред тях, изразените им със силни думи чувства отслабваха

значително под сянката на присъствието му и те бяха принудени, често против

волята си, да правят ласкателни забележки, които не бяха искрени и които не бяха