Unknown - i 3e0c0223816db71f

префинено, нещо от царството на чистия разум. Наистина един преподавател по

класически езици, който бе дошъл в Ливънфордската гимназия и имаше пред името си

научна титла от Оксфордския университет, бе казал на един свой колега: „Като чух

името на клуба, постарах се да стана член, но за свое разочарование открих, че

това не е нищо друго освен една тайфа пушачи и пияници.“ Но какво ли разбираше

този невеж английски палячо? Не знаеше ли той за шестте лекции, последвани от

продължителни разисквания, които се изнасяха на редовни интервали през зимата?

Не бе ли виждал изящно напечатаната програма, която всеки член носеше като

талисман в горния десен джоб на жилетката си и която съдържаше тазгодишните теми

за информация и разискване? Само да бе пожелал, и би могъл да прочете със

собствените си недоволни очи такива дълбокомислени теми като:

C>

„Нашият безсмъртен поет — с рецитации“,

„Пощенският герб в дни на здраве и болест“,

„Разрастването на корабостроенето в кралския град на Клайд“,

„Шотландски хумор и остроумия — с местни анекдоти“ и дори

„От ковашки чирак до кмет — животоописание на покойния уважаван Матиас

Глоуг от Ливънфорд.“

C$

Ето такива важни лекции се изнасяха в клуба, но ако някоя вечер, когато

умовете на членовете не бяха обременени с тези дълбоки проблеми, когато не

трябваше да решават съдбоносни въпроси на народа и нацията и настъпеше известен

отдих — какво лошо имаше, ако тогава си побъбреха или попушеха, или пък изкараха

една партия на дама или дори вист? А тъй като приличното заведение на Фими беше

тъкмо насгода до задния вход, какво лошо имаше в това от време на време да

изпращат за някое шише или дори понякога да пренасят заседанието в „малкия заден

салон“.

На такива доводи, разбира се, не можеше да се възрази! Освен това в

задачите и практиката на този неофициален градски съвет влизаше и задължението в

подробности да се обсъжда и разглежда на заседанията животът на хората от града

и техните работи. Този допълнителен клон на философските занимания засягаше

такива различни въпроси като опърничавия нрав на жената на Джибсън и съответните

постъпки, които трябва да се направят пред Блейр от голямата ферма във връзка с

нехигиеничните склонности на кравите му по градския път; а едно изключително

успокояващо обстоятелство, което говореше убедително за равноправието в

Ливънфорд, бе това, че самите членове нямаха никакви прерогативи или привилегии, които да ги предпазват от обсъждането на съкоментаторите им. Тази вечер Джеймс

Броуди бе предмет на разискванията, които се подхванаха от един случаен поглед

към празния стол в ъгъла, една значителна пауза и забележката:

— Броуди е закъснял тая вечер. Чудя се дали ще дойде.

Страница 108

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

— Ще дойде, сигурен съм — каза кметът Гордън. — Никога не е бил толкова

точен, както сега. Трябва да поддържа куража си, нали разбирате. — Той се

огледа, търсейки одобрение за това, че е употребил такива подходящи и благородно

звучащи думи. — Искам да кажа — поясни той, — че сега той трябва да дава вид, че

всичко е наред, иначе съвсем ще пропадне.

Другите дръпнаха от лулите и кимнаха мълчаливо. Един от играчите на дама

бутна една фигура, после се загледа замислено в задимения въздух и каза:

— Брей! Ама че лети времето! Трябва да има близо година, откак изхвърли

дъщеря си в оная нощ, през голямата буря.

Пакстън, който се славеше с паметта си за цифри, се обади:

— Ще стане една година точно след две седмици. Това е забележителна

дата, защото оттогава никой в Ливънфорд не е виждал Мери Броуди. Аз тогава

твърдях и сега поддържам, че в оная нощ Джеймс Броуди постъпи страшно жестоко.

— Къде е момичето сега? — попита някой.

— Ех — отговори Пакстън. — Разправят, че Фойловци от Дарок й намерили

място, но това са глупости. Тя съвсем сама избяга. Докторът искаше да й помогне, но тя си отиде и изчезна. Сега казват, че намерила работа в една голяма къща в

Лондон като обикновена слугиня, горкото дете. Фойловци нито пръст не са

помръднали за нея, преди да се изселят обратно в Ирландия.

— Така е — каза вторият играч на дама. — Старият Фойл беше съвсем смазан

от загубата на момчето си. Наистина страшно нещо беше тая катастрофа на моста.

Никога няма да забравя онази нощ. Бях тогава при балдъзата и трябваше да се