Unknown - i 3e0c0223816db71f

връщам в най-силния вятър. От един покрив хвръкна една плоча и мина на косъм

край ухото ми. За малко да ми отнесе главата.

— Това щеше да бъде по-голямо нещастие за града, отколкото загубата на

моста, Джон — закиска се Грирсън от своя ъгъл. — Щяхме да ти издигнем хубав

паметник на площада, като новата статуя на Ливингстон в горния край на града.

Помисли само какво си пропуснал! Ако те беше ударила плочата, щеше да станеш

един от героите на Шотландия.

— Да, новият мост ще трябва да го направят доста по-здрав, за да ме

накарат да стъпя на него. Цял скандал, че толкова хубави хора загинаха за нищо.

Настоявам, че трябва да се накажат тия, които са виновни — каза първият играч на

дама, за да прикрие неудобната позиция на партньора си.

— Господа не можеш да накажеш — провлече Грирсън. — Това беше божа

работа, а от него не можеш да искаш обезщетение… Във всеки случай няма да ти

уважат иска.

— Пст, Грирсън — сгълча го Гордън в качеството си на кмет. — Дръж си

езика, приказваш направо богохулства.

— Де, де, кмете — успокои го Грирсън. — Това е просто юридически израз.

Няма нищо обидно нито за компанията, нито за всевишния, нито за вас — добави той

ухилен.

Настана неловко мълчание и като че ли хармонията на разговора бе

нарушена, но най-после кметът каза:

— Броуди трябва да е много зле с търговията напоследък. Не виждам жива

душа в магазина му.

— Тия цени, на които продава компанията „Мънго“, могат да изпразнят

всеки магазин, който се опита да й конкурира — каза Пакстън с известно

съчувствие. — Те са решили първо да го ликвидират, а после да правят печалби, Броуди здравата е загазил. Чини ми се, че съвсем ще се разори.

— Точно така — провлече глас Грирсън и погледна многозначително от ъгъла

си, сякаш можеше, ако поиска, да им разкрие цяло съкровище от сведения по

въпроса.

— Но Броуди сигурно има скътани доста пари. С толкова широка ръка ги

харчи… пръска ги, без да му мигне окото. Купува си, каквото му душа поиска. Има

от хубаво по-хубаво, а пак си мисли, че не е достатъчно хубаво за него.

Погледнете му дрехите, погледнете новата му игла на връзката и пръстена с печат, и освен това — говорещият се огледа предпазливо, преди да произнесе останалите

думи — погледнете внушителния му замък край града.

Лека насмешка сякаш се появи по лицата на присъствуващите и те си

размениха скрито погледи, в които се четеше сподавена ирония.

— Погледнете обувките на старата му жена, елегантните й дрехи,

спретнатата й външност — отвърна Грирсън. — Погледнете сметката му в банката…

неговата малка Неси този срок е закъсняла с две седмици да си внесе таксата в

гимназията. Погледнете как трепва гордият му поглед, когато мисли, че не го

наблюдават. Казвам ви — този голям и важен човек, за какъвто се смята, започва

да се чувствува малко нещо несигурен в работите си. — Когато Грирсън продължи, в

думите му прозираше настойчив намек. — Може би се лъжа, но според моето скромно

мнение Джеймс Броуди сега преживява най-тежките мигове от живота си. И ако не

внимава, и той ще попадне там, където е захвърлил много други хора — в калта!

Страница 109

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

— Да, човек като него много лесно си създава врагове. Като казвате

калта, сетих се да ви разкажа една история. — Пакстън дръпна замислено няколко

пъти от лулата си. — Минавах край магазина на Броуди по-миналата събота вечерта

и чух някаква разправия. Той пак смръкна два пъти. — В магазина беше влязъл един

работник, пиян като кютюк, тъкмо си взел седмичната заплата, готов да пръска

пари на вятъра — видях цял свитък банкноти в ръката му; та стоеше той там и се

полюляваше пред Броуди, поиска една шапка, после друга, после кепе, после дявол

знае какво. Беше в състояние да купи целия магазин — и да го плати! Всеки знае, че на Броуди сега отчаяно му трябват пари, а той стоеше и го гледаше втренчено с

кървясали очи. — Когато достигна най-интересното място на разказа, Пакстън

засмука безкрайно лулата си, после я извади от устата, посочи я натъртено и

продължи: — „Ако не знаеш да кажеш „моля“, като се обръщаш към мен — ревна

Броуди, — нищо няма да получиш тук. На друго място могат да търпят такива неща.

Върви там, ако искаш, но щом си дошъл при мен, ще се държиш както трябва или се

махай!“ Не можах да чуя какво му отговори работникът, но трябва страшно да е