Unknown - i 3e0c0223816db71f

възнамерявали да правят.

Броуди беше човек, за когото те смятаха, че е по-разумно да го

предразполагат, с когото предпочитаха да не почват свада, когото бе по-безопасно

да успокоят, отколкото да го дразнят; но днес, като наблюдаваха крадешком

потиснатия му вид, те се запитваха дали желязното му самообладание не започва

най-после да му изменя.

Тих и коварен глас от ъгъла наруши общата замисленост, обръщайки се към

цялата компания.

— Ако мислите, че „Мънго“ ще спусне ролетките, ще трябва да почакате

малко… Не, не, те няма да си затворят магазина… Поне още малко… още мъничко —

провлече Грирсън.

— Как така? — попита някой.

— О, това е просто мое частно сведение — отвърна Грирсън самодоволно,

издаде устни напред, събра върховете на пръстите си и сияещ изгледа цялата

компания и особено Броуди, с малко загадъчен, но все пак доброжелателен поглед.

Броуди погледна бързо изпод свъсените си вежди, страхувайки се не от човека, а

от плахия, кротък тон, който — както бе разбрал от опит — предвещаваше дълбоко и

добре пресметнато отровно ухапване.

— Но какво има? — попита Пакстън. — Казвай!

Възбудил вече напълно любопитството им, Грирсън не бързаше да разкрие

тайното си сведение и продължаваше лукаво да се усмихва, гледаше ги как се мъчат

от нетърпение и не оставяше сладкия плод да се откъсне от устните му, преди да

се е налял със сок от зрялост.

— Дребна работа! Няма да бъде интересно за вас — измърмори той. — Това е

само една малка тукашна новинка, която съвсем случайно научих по своя път.

— Вие знаете ли я, Броуди — попита Пакстън в желанието си да сложи край

на отлагането, което ги ядосваше.

Броуди мълчаливо поклати глава и с болка помисли, че Грирсън винаги

успяваше пръв да си пъхне носа във всяко нещо и последен да се отдръпне.

— Това е дребна, незначителна новинка — каза Грирсън още по-доволно.

— Та кажи я де, стари дяволе!

— Добре, щом искате да знаете, районният управител на „Мънго“ си отива,

понеже магазинът вече е солидно установен. Казват, търговията им вървяла

необикновено добре. — Той се усмихна добродушно към Броуди и продължи: — Да, те

са постъпили много умно, предложили са вакантния пост, той наистина е чудесен

пост, на тукашен човек. Те са му го предложили, а той е приел.

— Но кой е той — извикаха няколко души.

— О, той наистина заслужава да стане нов районен управител на компанията

„Мънго“.

— Но как се казва?

— Помощникът на нашия приятел, никой друг освен младият Питър Пери —

бавно рече Грирсън и тържествуващо махна с ръка към Броуди.

Веднага започнаха да коментират.

— Какво казваш!

— Старата му майка, вдовицата, страшно ще се зарадва.

— Какъв успех за младия човек!

— Той сигурно се е нахвърлил на това място като ястреб на гълъбица.

Когато премина първата вълна на възбуждението, породено от тази

неочаквана, апетитна клюка, и хората схванаха какво означава това за Броуди,

настана мълчание и всички очи се отправиха към него. Той седеше съвсем

неподвижен, зашеметен от новината; всеки мускул на тялото му беше опънат,

челюстите стиснати, зъбите му се впиваха в дръжката на лулата с все по-голяма

сила, като бавно стягащи се клещи. Значи, Пери го напускаше, Пери, от когото

напоследък той напълно зависеше. Най-после той бе разбрал, че се е отучил да

обслужва, че се е издигнал над това, че не би могъл да се унизи с такава

лакейска работа дори и да пожелаеше. Остро изпращяване раздра напрегнатата

тишина; в пристъп на внезапно мъчително ожесточение челюстите му се бяха

сключили с такава злоба и решителност, че дръжката на лулата се прекърши. Като в

Страница 111

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

транс Броуди загледа продължително счупената лула в ръката си, после грубо изплю

надробените парчета на пода, пак погледна с глупаво изражение натрошената морска

пяна и промърмори на себе си, без да съзнава, че го чуват.

— Обичах тая лула… много я обичах. Нея най-предпочитах.

После видя кръга от лица наоколо, които го гледаха, сякаш бе поставен на

показ на сцена, съзна, че трябва да им покаже, че е съумял да посрещне жестокия

удар или, което беше още по-добре, че за него ударът не е бил жесток. Той

посегна към чашата си, вдигна я към устните с неподвижна като камък ръка и

упорито се втренчи в Грирсън, който веднага сведе очи пред нетрепващия му