Unknown - i 3e0c0223816db71f

Останалите, сега вече изпаднали в неговото настроение, радостно се

отзоваха.

Страница 113

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

— Ето, така трябва!

— Още по една, господа!

— До дъно! До дъно!

— Попей, Вили!

— Искаме реч! Искаме реч!

В този момент дискретно се почука на вратата, след което стопанката на

заведението влезе по пантофи, безшумно, но застрашително и прекъсна устрема на

веселбата им.

— Много сте весели тази вечер, господа — каза тя и се усмихна кисело със

стиснати устни, което идеше да рече, че веселостта им нито е твърде полезна за

тях, нито е напълно приятна на нея. — Надявам се, че няма да забравите доброто

име на това заведение. — Колкото и да ценеше връзките си с тях, тя бе твърде

безпристрастна, твърде добродетелна, изобщо с твърде установени понятия, за да

им позволи да й се налагат. — Не обичам да слушам как се троши стъкло — добави

тя остро.

— Хайде де, Фими, ще ти се заплати — извика Броуди.

Тя кимна леко, сякаш да му даде да разбере, че това се разбира само по

себе си, и запита с малко смекчен тон:

— По какъв случай?

— Просто малко тържество, устроено от нашия уважаван приятел на

почетното място — промърмори Грирсън. — Не зная точно какво чевствуваме, но би

могло да се каже, че е нещо като банкет без повод.

— Не му обръщай внимание, Фими! Кажи да ни донесат още по едно! — извика

един глас.

— Ще пийнеш ли и ти с нас, Фими? — покани я кметът свободно.

— Ела ми седни на коленете, Фими! — извика единият от предишните играчи

на дама, който сега, уви, не можеше да различи царица от пионка.

— Кажи да донесат уиски, Фими! — нареди Броуди. — Аз ще ги накарам да се

държат прилично.

Тя поотделно и общо ги укори с поглед, вдигна заплашително пръст и се

измъкна така тихо, както бе дошла, мърморейки на излизане:

— Не забравяйте доброто име на заведението. Ще ви изпратя пиене, но

трябва да седите мирно, трябва да пазите доброто име на заведението.

Когато тя излезе, веселието отново се търколи като топка, бързо набра

скорост и заподскача още по-буйно от преди.

— Не се безпокойте за Фими — викна някой. — Тя повече лае, отколкото

хапе, но най-страшното у нея е лицето й.

— Човек може да си помисли, че кръчмата й е храм на благочестието —

обади се друг. — Тя толкова се превзема и се прави на светица. Иска да пием

така, като че ли се намираме в църква.

— Има едно хубаво малко момиче в предната част — отвърна по-пияният от

двамата играчи на дама. — Казват, че Нанси, келнерката, била колкото хубава,

толкова и сговорчива. — Той многозначително смигна към компанията.

— Пст, тихо! — укори го кметът. — Не режи клона, на който седиш.

— Не съм толкова глупав — отговори другият любезно.

— Искате ли да ви издекламирам малко стихове от Бърнс? — провикна се

Пакстън. — Тъкмо съм в настроение да ви кажа „Дяволът сред шивачите“.

— Нашият председател ни обеща малка реч, нали? — обади се Грирсън.

— Да! Хайде, искаме речта, която той ни обеща — извика кметът.

— Реч! — настояха те пак. — Искаме реч от председателя!

Бурната гордост на Броуди, окрилена от пиянските им викове, достигна до

такива висоти, където задръжките му отпадаха, където в разредения въздух езикът

му се развързваше, където забравяше неумението си да изрази в членоразделна реч

най-съкровените си мисли.

— Добре! — извика той. — Ще ви държа реч.

Той стана, изду гърди, опули очи насреща им, полюля се леко на краката

си, чудейки се, след като вече бе станал, какво да им каже.

— Господа! — започна той най-после бавно, но те с готовност почнаха да

ръкопляскат. — Вие всички знаете кой съм аз. Аз съм Броуди, Джеймс Броуди, а

какво значи това име, предполагам, че знаете. — Той се спря и поред изгледа

всеки един от присъствуващите. — Да, аз съм Джеймс Броуди и в кралския град

Ливънфорд, а също и извън него, това е което се почита и уважава. Покажете ми

човек, който да каже само дума против това име, и ще ви покажа какво ще направят

тия две ръце с него. — Той буйно протегна огромните си лапи и започна да души

празното пространство пред себе си. Във възбуждението си не забелязваше общото

безразличие, нито злорадната насмешка в очите на Грирсън, не виждаше нищо друго

освен уважение. — Само да поискам, мога да ви кажа такова нещо, че ще се

стъписате. — После погледът му обходи насядалите около масата хора, той сниши