Unknown - i 3e0c0223816db71f

гърне. Като съпруга си успяла да постигнеш точно толкова, колкото и като майка.

Една от рожбите ти ти стовари хубав позор, сега и другата е тръгнала натам. Да, Мат е тръгнал точно по своя път. Той прави чест на твоето възпитание. — Изведнъж

погледът му потъмня. — Само внимавай да не ми мътиш водата при моята Неси! Тя

принадлежи на мен. С пръст не смей да я пипваш! Дръж настрана от нея нежните си

разглезващи ръце или ще ти счупя главата!

— Ще му дадеш подслон, нали, татко? — изпъшка Мама. — Нали няма да го

изпъдиш?

Броуди злобно се засмя.

— Ще умра, ако го изпъдиш като… като… — Тя съвсем клюмна.

— За това ще трябва да си помисля — отговори Броуди злобно и му стана

приятно при мисълта, че ще я държи в неизвестност, стоварвайки върху нея цялото

Страница 116

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

си възмущение и недоволство от внезапното дезертиране на Матю и хвърляйки върху

нея цялата вина за този провал на сина й. Той вече я мразеше поради

неудовлетворените си желания за удоволствия, които тя не можеше да му даде, а

сега му стана още по-противна; каза си, че ще я накара скъпо да му плати, че ще

я направи дръвник за острата брадва на гнева си. Това, че Матю бе напуснал

службата и се прибираше, беше изцяло нейна вина; неизбежно лошите страни у

децата се приписваха на нея, а добрите на него.

— Ти си толкова справедлив, че ще го изслушаш какво има да ти каже и

какво му е потребно, татко — настоя тя със смешен, ласкателен глас. — Такъв фин, голям човек като тебе няма да направи такова нещо. Трябва да го изслушаш, да му

дадеш да ти обясни… трябва да има някаква причина.

— Разбира се, че има причина — надсмя се той. — Иска да си дойде и да

живее на гърба на баща си без съмнение, като че ли си нямаме грижи и без

неговата голяма бъбрива уста. Това ще е причината за великото завръщане в къщи.

Няма съмнение, той си мисли, че тук го чака голямо глезене — аз да работя за

него, а ти да му ближеш калта от обувките. По дяволите… Това вече е прекалено

много, за да го понася човек. — Броуди бе обзет от страстен порив, примесен със

студена антипатия. — Прекалено много! — ревна той пак срещу жена си. — Дяволски

много! — Той вдигна ръка, като да я заплаши, държа ръката си надвесена един

напрегнат миг, после изведнъж я насочи към газената лампа, угаси светлината и

тежко излезе от стаята, като остави Мама в тъмнината, която я погълна.

Последните догарящи въгленчета в камината едва осветяваха безформения

силует на госпожа Броуди, която седя свита, отчаяна и смълчана. Дълго време тя

чака замислена и тиха, а тъжните й мисли се излъчваха от нея като тъмни вълни и

изпълваха стаята с по-дълбока и по-печална тъмнина. Тя изчака, докато пепелта

изстина, докато мъжът й се съблече, легне и може би заспи. После раздвижи

скованата си сгърбена фигура, измъкна се от кухнята като преследвано животно от

дупката си и изморено запълзя нагоре по стълбите. Дъските, които скърцаха и

стенеха, когато Броуди се изкачваше, сега не издаваха нито звук под нищожното й

тегло, но тя изпусна слаба въздишка на облекчение, когато в тъмнината, на

вратата на спалнята до нея стигна равното и шумно дишане на съпруга й. Той

спеше. Тя се плъзна като змиорка в стаята, свлече изтритите си мръсни дрехи,

постави ги накуп на стола, да са готови за сутринта, и внимателно пропълзя в

леглото, страхливо пазейки повехналото си тяло да не се допре до неговото, като

нещастна овца, която ляга да пренощува до заспал лъв.

>>

V

— Мама — попита Неси следващата събота, — защо се връща Мат?

Тя си играеше из къщи и се мъкнеше подир майка си, глезеше се и

капризничеше като всяко дете, за което една дъждовна съботна сутрин е

най-голямото нещастие през седмицата.

— Климатът не бил подходящ за него — отвърна късо госпожа Броуди. В

съзнанието на Мама бе дълбоко вкоренена като основен принцип доктрината на

Броуди, че от малките трябва да се крият истинските причини на нещата,

отношенията и постъпките в къщи, още повече, когато бяха неприятни. На въпроси

относно по-дълбоките и по-общи причини за поведението на Броуди и за живота

изобщо винаги се даваше следният утешителен отговор: „Ще разбереш някой ден,

мило! Всяко нещо с времето си!“ За да отклони въпроси, от които не би могла да

убегне, Мама смяташе, че не е грях, ако безсъвестно лъже с привидна

правдоподобност, за да запази ненакърнени гордостта и достойнството на