Unknown - i 3e0c0223816db71f

бе напуснал сред буря от ругатни и укори, разбира се, но все пак бе напуснал, а

Броуди можа да замести своя рядък и трудолюбив помощник с едно малко момче,

което само отваряше магазина и тичаше по поръчки. Освен загубата на клиенти

поради бягството на способния Пери сега върху широките, но непривикнали рамене

на Броуди се стовари и бремето да върши цялата работа в магазина и дори за

неговия тъп ум стана болезнено ясно, че напълно е изгубил умението да обслужва

такива хора, каквито сега влизаха в магазина. Той мразеше и презираше работата, никога не знаеше кое къде е, беше прекалено гневлив, прекалено нетърпелив,

изобщо прекалено се големееше за такава професия.

Той започна също да открива, че по-богатите му клиенти, с чието

обществено положение той толкова се гордееше, са недостатъчни, за да поддържат

търговията му; с растяща досада разбра, че те се обръщаха към него само в редки

случаи и бяха неизменно небрежни, по най-джентълменски начин, разбира се, когато

трябваше да уреждат задълженията си към него. Преди той бе оставял тези сметки

да се натрупват за две, три и дори четири години, уверен, че в края на краищата

ще бъдат платени; нека видят, казваше си той е кавалерски маниер, че Джеймс

Броуди не е някакъв дребен търговец, който веднага посяга алчно за парите си, а

джентълмен като тях, който може да си позволи да почака, докато на тях им е

удобно да платят. Сега обаче, при бързото спадане на доходите в брой, той така

се нуждаеше от сухи пари, че тези големи неуредени сметки на различни благородни

семейства от графството почнаха да му причиняват голямо безпокойство. Въпреки че

бе разпратил — след много грижливи проверки и непривични изчисления — тези

сметки на всичките си длъжници, само няколко, включително и сметката на Лата, бяха заплатени веднага. Ако беше хвърлил останалите в Ливън, нямаше да има

разлика, ако се съдеше по резултата. Той напълно разбираше, че е безсмислено

отново да ги разпраща, че тези господа ще платят, когато е удобно на тях, а не

на него; простият факт, че той вече с такава необичайна спешност бе поискал

уреждане на сметките, можеше съвсем да ги отчужди от него.

Собствените му дългове към няколкото стари търговски къщи на едро, които

той удостояваше с поръчките си, бяха далеко надхвърлили обичайните им граници.

Тъй като никога не бе добър търговец, обикновено той поръчваше стока, когато и

както си искаше, и не обръщаше внимание на изпращаните му бордера, фактури и

сметки, докато не го посетяха — на определени периоди от време — достолепните

представители на търговските къщи, по приетия учтив начин, както подобаваше на

приятелските отношения между две фирми с положение и име. В такива случаи, след

любезен и сърдечен разговор по злободневните събития, Броуди отиваше до малката

зелена каса, вградена в стената на кантората, отключваше я с величествен жест и

изваждаше една платнена кесия.

— Е — казваше той внушително. — Какви са задълженията ми до днес?

Страница 128

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

Събеседникът му започваше извинително да мънка, като че ли против волята

му го караха да представи сметката, изваждаше хубавото си тефтерче, прелистваше

важно сред бележките и учтиво отговаряше:

— Е добре, господин Броуди, щом като искате, ето вашата изчислена

сметка.

След това Броуди хвърляше поглед към сбора, отброяваше куп соверени и

сребърни монети от кесията и се разплащаше. Той би могъл по-лесно да плати с

чек, но презираше това като долно и дребнаво средство; той предпочиташе щедрия

жест да плаща с чисти, лъскави монети като по-достоен начин за уреждане

дълговете на един джентълмен. „Това са пари — бе отговорил той веднъж в отговор

на един въпрос. — Стойност за стойност. Какъв смисъл да се пише на някакви

листчета напечатана хартия? Да ги употребява, който иска, но хубавото лъскаво

сребро е било добро за дедите ми, значи, то е добро и за мен.“ После, когато

посетителят подпишеше и подпечаташе разписката, Броуди я пъхаше небрежно в джоба

на жилетката си и двамата господа топло си стисваха ръце и се разделяха с

взаимни уверения. Така, смяташе Броуди, трябва един човек с възпитание да води

работите си.

Днес той очакваше посещение от такъв характер, обаче тази мисъл не му

донасяше гордо задоволство, а го ужасяваше. Лично господин Соупър от фирмата