Unknown - i 3e0c0223816db71f

магазина му. Той присви очи при тези тревожни мисли и прокле човека, хората и

града.

Когато стана един часът, Броуди подвикна на момчето, че ще излезе за

половин час. Тъй като след напускането на Пери бе останал без отговорен човек, който да поеме работата, той само рядко си отиваше в къщи за обед и в такива

случаи, въпреки че работата бе намаляла значително, ставаше нетърпелив и

раздразнителен до избухливост, когато поемаше дългия път към къщи. Някакъв

странен и безоснователен оптимизъм го караше да вярва, че може да пропусне нещо, което решително да тласне търговията му към добър път. Затова днес мина само

няколко крачки надолу по улицата и влезе в заведението „Гербът на Уинтъновци“.

Преди последните дванадесет месеца за него беше немислимо да влезе тук освен

късно вечер или през една специална странична врата, отредена за него и

останалите членове на Философския клуб, но сега посещенията му бяха нещо

обикновено. Днес Нанси, хубавата келнерка, му поднесе студен пастет и туршия от

червено зеле за обед.

— Какво ще пиете днес, господин Броуди?… Чаша бира? — го попита тя изпод

тъмните си завити мигли.

Броуди я изгледа мрачно и въпреки унинието си забеляза как няколко

мънички жълти лунички се открояваха на млечнобялата й кожа като нежните златни

капчици по яйцето на червеношийка.

— Би трябвало вече да знаеш, че никога не пия бира, Нанси. Не мога да я

понасям. Донеси ми малко уиски и студена вода.

Нанси разтвори устни, като да каже нещо, но макар че искаше да възрази,

че според нея е жалко такъв фин човек като него да пие толкова през деня, тя се

побоя и не каза нищо. Тя смяташе господин Броуди за важен и виден джентълмен, чиято жена, доколкото сведенията й бяха точни, била истинско плашило. Ето защо

към интереса й към него се прибавяше съчувствие, особено сега, когато той имаше

такъв израз на дълбока и меланхолична разсеяност. Според нея той бе надарен с

всички необходими елементи на една романтична личност.

Когато тя му донесе уискито, Броуди й благодари, като вдигна мрачния си,

безрадостен поглед, който сякаш не я отблъскваше, а привличаше. Тя се навърташе

около масата, искайки да предугади желанията му, а докато се хранеше, той

внимателно я следеше с крайчеца на окото си. Хубава малка кукла, помисли си той, като плъзна поглед от малките й нозе в прибрани обувки, по добре оформените й

глезени под тесните черни чорапи, по твърдите й стегнати бедра и малките, но

пълни гърди, до устните й, които се открояваха червени като листчета на фуксия

върху бялата й кожа. Разглеждайки я така, чувствата му изведнъж се пробудиха.

Изпълни го внезапно страхотно желание за всички сладостни удоволствия, които му

бяха отказвани; искаше му се още сега да стане от масата и да смачка Нанси в

огромната си прегръдка, да почувствува в ръцете си нейното младо, стегнато,

съпротивляващо се тяло, вместо робския, отпуснат вързоп, който толкова отдавна

бе принуден да приема. В тоя миг той едва успяваше да преглъща, а гърлото му

пресъхна от напора на друг апетит. Той бе чувал откъслечни тихи думички и

забулени намеци за Нанси, които бурно разпалваха жаждата му, подсказваха му, че

тази жажда може лесно да се утоли. Но с върховно усилие на волята той се овладя

и продължи машинално да яде, впил пламналия си поглед в чинията.

„Друг път“ повтаряше си той, разбирайки, че трябва да е готов за важната

среща след обед, че трябва да се въздържа, да се ограничава до часа на разговора

със Соупър, защото този разговор можеше да е от решаващо значение за бъдещето на

търговията му. Докато привършваше набързо обеда си, той не погледна отново към

нея, въпреки че присъствието й го омагьосваше, а потъркването на тялото й о

ръката му, когато прибра чинията му, го накара да стисне зъби. „Друг път! Друг

път!“

Той мълчаливо прие бисквитите и сиренето, които тя му донесе, и бързо ги

изяде, но когато свърши, се изправи, застана близо до нея и многозначително

пъхна една монета в топлата й ръка.

— През последните седмици ти наистина добре се грижеше за мен — каза той

Страница 130

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

и я погледна особено. — Няма да те забравя.

— О, господин Броуди, да не би да не идвате вече тук? — извика Нанси

загрижено. — Ще ми е мъчно, ако не дойдете пак.

— Ще ти бъде ли мъчно? — отвърна той бавно. — Това е хубаво! Ние с тебе