Unknown - i 3e0c0223816db71f

не си подхождаме зле, струва ми се. Но не се безпокой! Ще се върна. — Той

замълча и после тихо добави: — Да! И може би знаеш за какво.

Нанси съумя да се изчерви и кокетно наведе глава. Въпреки че се бе

страхувала от обратното, тя почувствува, че Броуди я е забелязал и е склонен да

я облагодетелствува с вниманието си. Тя изпитваше интерес към него, бе очарована

от силата му; тъй като не беше девственица, природата й се отзоваваше

по-пламенно на излъчващата се от него жизнена сила. А толкова щедър беше с

парите си този господин Броуди!

— Такъв голям човек като вас не може да намери нито особено в едно

дребно същество като мен — измънка тя предизвикателно. — Вие дори не бихте

пожелали да опитате.

— Ще се върна — повтори той, изгледа я втренчено, пронизващо, после се

обърна на пети и излезе.

За миг тя остана съвсем неподвижна. Само очите й блестяха от

задоволство, престорената й смиреност изчезна; тя изтича до прозореца и се

изправи на пръсти да го проследи с поглед надолу по улицата.

Когато се върна в магазина, Броуди направи върховно усилие да разпръсне

пламенните видения, които така приятно нахлуваха в съзнанието му, и се опита да

подготви мислите си за предстоящото посещение на господин Соупър. Но на мислите

му липсваше последователност и връзка; и този път както винаги той не бе в

състояние да си състави някакъв определен, оригинален план за действие; щом

започнеше да обмисля някоя идея, съзнанието му изведнъж се отплесваше и той

отново си спомняше за Нанси, за топлия й поглед, за възможностите да устрои

среща с нея. Отвратен, той се отказа от борбата. Тъй като почувствува, че ще

трябва сляпо да изчака развоя на разговора, преди да се опита да му влияе, той

стана и слезе от кантората в магазина, за да дочака пристигането на посетителя.

Както бе указано в писмото му, точно в три часа господин Соупър

пристигна в магазина и Броуди, който го очакваше, веднага пристъпи напред и го

поздрави. Но като си стиснаха ръце, Броуди сякаш усети повече твърдост и

по-малко непринуденост в ръката на другия; той обаче потисна подозрението си и

каза със силно престорена сърдечност:

— Заповядайте в кантората ми, господин Соупър. Времето е хубаво за този

сезон. Да, наистина много меко време.

Но посетителят някак си не бе склонен да разисква за времето. Щом

седнаха на противоположните страни на бюрото, той изгледа Броуди с формално

любезно изражение и после отмести погледа си. Той добре разбираше положението на

Броуди и в името на старите връзки бе решил да не бъде строг; но сега острата

миризма на алкохол, която се носеше около домакина, и небрежния, фамилиарен

начин, по който го бе поздравил, го настроиха силно против него. Самият Соупър

бе човек със здраво установени възгледи по моралните въпроси, бидейки ревностен

член на сектата на Плимутските братя, а освен това бе ентусиазиран сътрудник на

Шотландското въздържателно дружество. Облечен в скъпи, добре ушити дрехи, той

седеше в кантората, разглеждаше отлично поддържаните си нокти и сви устни по

начин напълно противен на интересите на Броуди.

— Ако това ясно време се задържи, добре ще напреднат с оранта —

продължаваше Броуди. Тромавият му разум не можа да се нагоди към враждебното

отношение на събеседника, тъпият му мозък го караше да продължава да прави

забележки по калъпа, установен от подобни разговори в миналото.

— Аз често се разхождам из полето, когато имам възможност. Да, наистина

обичам да гледам как чифт яки коне обръщат тлъстата, богата земя.

Соупър го остави да продължава, после изведнъж го прекъсна със студен,

язвителен глас:

— Господин Броуди, задълженията ви към моята фирма общо възлизат точно

на сто двадесет и четири лири, десет шилинга и шест пенса. Дошъл съм по искане

на съдружниците си да настоя за уреждане на сметката.

Броуди млъкна, сякаш някой бе гръмнал срещу него.

— Ка… какво? Какво приказвате?

— Разбирам, че сумата е голяма, но вие отлагахте изплащането на сметките

ни при последните три посещения на нашия представител и поради голямата сума й

обстоятелството, че сте наш стар клиент, реших, както може би сте предположил, да дойда лично и да настоя за изплащане.

В съзнанието на Броуди свирепо се вкопчиха в борба две противоположни

сили — ярост поради поведението на Соупър и изумление от размера на дълга. Макар