Ан Райс - Талтош

Монасите се отдръпнаха и отидоха в нашия свещен кръг. Там осветиха земята в името на Христос и започнаха да се молят за нас. Те още не разбираха колко сме различни от тях, но знаеха, че не сме като останалите хора.

Накрая настъпи големият разкол. Една трета от талтошите отказаха да се покръстят и ни заплашиха с битка, ако се опитаме да превърнем долината в християнска област. Някои изпитваха голям страх от християнството и от сблъсъка, който то можеше да предизвика между привържениците и противниците му. Други просто не го харесваха и искаха да се придържат към старите порядки, а не да живеят в аскетизъм и целомъдрие.

Повечето от нас обаче искаха да се покръстят и не желаеха да изоставят домовете си - да напуснат долината и да идат някъде другаде. За мен лично подобно нещо бе немислимо. Та аз бях владетелят на Донелайт.

И също като мнозина от езическите крале, аз очаквах народът ми да ме последва безрезервно.

Ожесточените спорове прераснаха във физически сблъсъци и в заплахи. Започнах да разбирам, че бъдещето на долината е поставено на карта.

Но нали идваше краят на света. Христос бе знаел това и бе дошъл да ни подготви за него. Враговете на църквата му бяха Негови врагове!

В долината се разразиха кървави схватки. Лумнаха огньове.

Навсякъде се чуваха взаимни обвинения. Хората, които досега бяха наши лоялни васали, изведнъж се обърнаха срещу талтошите и ги обвиниха във всякакви извращения, в нежеланието им да се бракосъчетават и да показват децата си. Нарекоха ни зли магьосници.

Останалите обявиха, че отдавна са подозирали талтошите във всякакви злодеяния и сега е време всичко да излезе наяве. Къде крием децата си? Защо никой никога не ги е виждал?

Неколцина безумци започнаха да крещят истината на всеослушание. Човешки жени, които бяха родили талтоши, сочеха бащите им и обявяваха пред целия свят, че ако ние спим с човешките жени, скоро ще ги унищожим напълно.

Но сред нас имаше и ентусиасти, а аз бях най-гласовитият от тях, които обясняваха, че това вече няма значение, че църквата на Христа и отец Колумба ни е приела такива, каквито сме. Ние ще се откажем от старата разпуснатост на нравите и ще заживеем благочестив живот в името на Исус.

За жалост вече бе твърде късно. Битката бе започнала. Всички хукнаха към кулите си, за да се въоръжат и да защитят позицията си. Въоръжени мъже се втурнаха в атака към съседите си.

Ужасът на войната, ужасът, от който се опитвах да опазя народа си през всичките тези години, обзе всички ни. И той бе настъпил заради моето покръстване.

Аз стоях като зашеметен с меч в ръка и не знаех какво да сторя. Но монасите дойдоха при мен и казаха: «Ашлар, поведи ги към Христа!». И така, аз постъпих като мнозина от кралете фанатици преди мен. Поведох своите привърженици срещу собствените им братя и сестри.

И все пак най-големият ужас тепърва предстоеше.

Щом битката свърши, християните все още бяха мнозинство. Аз забелязах, въпреки че не разсъждавах съвсем трезво тогава, че повечето от тях са хора. Мнозина от талтошите, които и без това не бяха много заради строгия контрол над раждаемостта, бяха избити. Бяхме останали не повече от петдесет души, най-старите, най-мъдрите и по някакъв начин най-отдадените на идеята - все още бяхме убедени, че трябва да се покръстим.

Но какво трябваше да направим с неколцината човеци и талтоши, които все още ни се противопоставяха и бяха оцелели в битката само защото тя приключи, преди всички да паднат мъртви? Тези бунтовници - ранени и осакатени в боя - ни проклеха. А Джанет беше техен водач. Заявиха, че няма да си тръгнат от долината, ще умрат в нея, докато отстояват убежденията си.

- Виж какво стори, Ашлар! - извика Джанет. - Виж, навсякъде лежат мъртвите тела на нашите братя и сестри, мъже и жени, родени във времената преди кръговете! Ти си отговорен за смъртта им!

Но още щом тя хвърли това ужасно обвинение върху мен, неколцина от човеците започнаха да питат:

- Как така сте родени във времената преди кръговете? Какви сте вие, щом не сте човеци?

Накрая, един от най-старите сред тях, който тайно бе приел християнството преди години, излезе напред и разпори робата ми с меча си. Така аз, объркан от всичкото това насилие, се озовах гол в средата на кръга.

Тогава разбрах какво искат. Искаха да разберат какво представляваме, дали имаме тела на мъже. Е, вижте ме, казах им и пристъпих гол напред. Прикрих с ръка тестисите си по древния обичай и се заклех, че ще служа на Христа така ревностно, колкото и всеки човек.