Ан Райс - Талтош

Строгите правила, които изискваха дори от миряните порядъчност и ограничения, щяха да ни помогнат да обуздаем силното ни желание да създаваме потомство, ужасяващата ни слабост към танците и музиката. Музиката обаче нямаше да изгубим съвсем; именно в аскетизма на монашеския живот, който за мен олицетворяваше християнския живот, ние щяхме да изпеем най-великолепните си и жизнерадостни песни.

С две думи, ако църквата ни приемеше в лоното си, всички наши минали и бъдещи страдания щяха да добият смисъл. Нашата обичлива природа щеше да разцъфне. Нямаше да има нужда да се крием зад притворство. Църквата нямаше да позволи да бъдем насилвани в езически обичаи. А онези, които вече се страхуваха от ражданията, като мен, защото бяха изпатили много и бяха видели с очите си смъртта на мнозина млади, можеха да се обрекат на Господ и да живеят в целомъдрие.

Това беше превъзходно!

И така, аз се завърнах в Донелайт, придружен от малка група монаси. Събрах всичките си хора и им казах, че трябва да се вречем във вярност пред Христа, като им обясних защо. Речта ми бе много дълга, но не на нашия бърз език, за да могат да ме разбират монасите. Говорих разпалено за мира и хармонията, които тази вяра ще ни донесе.

Говорех и за вярата на християните в края на света. Много скоро целият този ужас щеше да свърши! После говорих за рая, който си представях като изгубената земя, само дето никой нямаше да иска да прави любов, а щеше да пее химни с ангелите.

Всички трябваше да изповядаме греховете си и да се подготвим за кръщението. Аз бях техен водач от хиляди години и те трябваше да ме последват. Та какво по-добро можех да сторя за своя народ?

Щом приключих речта си, аз се оттеглих. Монасите бяха силно развълнувани от думите ми. Развълнувани бяха и стотиците талтоши, които се бяха събрали в долината.

Веднага се разгоряха оживени дискусии, в които вложихме всичко, което бяхме научили от ораторското изкуство на човеците. Това бяха безкрайни дебати, разказваха се и притчи за това или онова, извикахме спомени, които като че имаха някаква връзка с голямата тема - че можем да приемем Христа. Той беше Добрият бог! Той беше нашият Бог. Душите на всички бяха отворени за Христа като моята душа.

Мнозина веднага приеха новата вяра. Други прекараха следобеда, вечерта и цялата нощ над книгите, които бях донесъл. Поспориха малко за това или онова от чутото. Имаше и капризни гласове, които настояваха, че целомъдрието противоречи на самата ни природа и ние не бихме могли да живеем в моногамен брак.

Междувременно аз тръгнах сред човеците в долината и започнах да проповядвам сред тях. Монасите ме следваха. Свикахме всички кланове от Донелайт.

Когато всички се събраха сред големите камъни, стотици обявиха желанието си да приемат Христа и наистина - някои хора признаха, че вече са се покръстили, но са пазили това в тайна заради собствената си сигурност.

Бях поразен, особено когато разбрах, че някои човешки семейства са християни от цели три поколения. «Колко приличате на нас - мислех си аз, - само дето не го знаете.»

Струваше ми се, че всички са готови за покръстването. Повечето от нас вече умоляваха свещениците да започнат ритуала и да ги дарят с благословията.

Но една от най-влиятелните жени в нашето племе, Джанет - често срещано име тогава - надигна глас срещу мен.

Тя също бе родена в изгубената земя, което спомена открито пред човеците. Разбира се, те нямаха представа какво има предвид. Но ние знаехме. Джанет ми напомни, че и тя няма бели кичури в косите си - с други думи, че сме мъдри и млади, съвършената комбинация.

Аз имах един син от Джанет и много я обичах. Бях прекарал много нощи в леглото и?, без да посмея да стигна докрай, разбира се, но сучех от малките и? обли гърди и се дарявахме с всякакви ласки, които ни носеха неизразимо удоволствие.

Аз обичах Джанет. Но и за миг не се съмнявах, че тя вярва фанатично в убежденията си.

Тя пристъпи напред и нарече новата религия «куп лъжи». Посочи всичките и? слаби места от гледна точка на логиката и липсата и? на последователност. Присмя се на новата вяра. Разказа много истории, в които християните изглеждаха като празнословни идиоти. Нарече пълна глупост дори самите евангелия.

И тогава нашето племе веднага се раздели на два лагера. Споровете се водеха така шумно, че аз дори не можех да разбера колцина бяха на страната на Джанет. Разразиха се яростни словесни схватки. Отново се започнаха безкрайните дебати, които неизбежно щяха да покажат на хората, че не сме като тях.