Ан Райс - Талтош

И все пак това бе комплекс от сгради, който хармонираше силно с обкръжаващата го среда. Това бе място, в което можеш да слушаш на спокойствие песента на птиците, да се разхождаш, да размишляваш, да се молиш и да разговаряш с обаятелния, дружелюбен и изключително внимателен отец Колумба. Той бе човек с кралска кръв, а и аз самият отдавна бях крал. Нашите владения бяха в северните земи на Ирландия и Шотландия. Този свят човек също бе очарован от мен - от искреността на талтоша, от глуповатия ми навик да преминавам веднага на въпроса, от лекотата, с която се възпламеняваше ентусиазмът ми.

Скоро Колумба ме убеди, че строгият монашески живот и усмиряването на плътта са ключ към любовта, която християнството изискваше от човека. Тази любов не беше чувствена, тя бе духовно извисена и не можеше да бъде изразена чрез телесното.

Той мечтаеше да покръсти моето племе, моя клан. Мечтаеше да ме ръкоположи за свещеник на моите хора.

- Но вие не знаете какво говорите - казах му аз. А после, под защитата на тайнството на изповедта, аз му разказах историята на дългия си живот, нашата тайна и чудотворния начин на нашето рождение, как мнозина от нас живеят дълго във вечна младост, стига някой инцидент или бедствие да не ги убие.

Все пак не му разказах всичко. Не му казах, че някога съм бил водачът на огромните ритуални кръгове около Стоунхендж.

Но останалото му признах - дори за изгубената земя и че от столетия живеем в долината, като сме заменили тайното си съществуване с измамата, че сме човешки същества.

Той ме изслуша с голямо вълнение. После каза нещо изумително:

- Можеш ли да ми докажеш всичко това?

И тогава осъзнах, че не мога. Единственият начин един талтош да докаже, че е талтош, бе да се съвкупи с друг и да създаде поколение.

- Не - отвърнах аз, - но ти ни огледай по-добре. Виж какъв е ръстът ни.

Колумба не прие този довод, по света имало много високи хора.

- Хората знаят за твоя клан от години. Ти си крал Ашлар от Донелайт и всички те познават като мъдър управник. Ако наистина вярваш в подобни неща за себе си, то е защото дяволът ги е създал във въображението ти. Забрави ги. Обърни се към Бог и се опитай да следваш повелите му.

- Попитай Ниниан - казах му аз. - Всички от моето племе са толкова високи.

Но той вече бе чувал за много високите пикти от Шотландските планини. Като че ли измислената от самия мен хитрина действаше безотказно!

- Ашлар - каза ми той. - Не се съмнявам в твоята доброта. Но пак те моля, приеми съвета ми - откажи се от тези илюзии, защото те идват от дявола.

И накрая аз се съгласих - поради една-единствена причина. Чувствах, че няма никакво значение дали той ще ми повярва. Онова, което имаше значение, бе, че той беше съзрял душата ми.

Майкъл, ти знаеш, че това е много важно в историята на Лашър - когато е живял по времето на крал Хенри, той е искал да повярва, че има душа, и не е могъл да приеме, че не може да стане Божи служител като истински човек. Аз добре познавам тази ужасна дилема. Всички, които по един или друг начин са аутсайдери, я познават. Когато стане дума за някаква легитимност - било на душата, на гражданството, на принадлежността - ние копнеем да ни считат за пълноценни личности, тъй като сме не по-малко ценни същества от всеки друг.

За това копнеех и аз и направих ужасната грешка да приема съвета на Колумба. Забравих истината.

Там, на Айона, аз приех християнската вяра. Бях покръстен, покръстиха се и синовете ми. Проведе се и съответният ритуал, но за мен и синовете ми той не беше нищо повече от церемония. На онзи отдалечен от мъглите на Шотландия остров ние се превърнахме в талтоши-християни.

Прекарах много дни в манастира. Изчетох всички книги в него. Бях омагьосан от изображенията в тях и скоро започнах да им правя копия. С официално разрешение, разбира се. Преписах един псалтир, после евангелие. Изумявах монасите с типичната за талтошите страст, с която се отдадох на това занимание. С часове рисувах странни зверове в най-ярките цветове. Разсмивах свещениците с части от поезията, която бях преписал. Бяха много впечатлени от степента, в която владеех латински и гръцки.

Кое общество би било по-близо до това на талтошите? Монасите бяха като деца, които са отказали да станат възрастни и служеха на игумена като на свой господар, а чрез него - на самия Бог, на разпнатия Исус, който бе умрял за тях.

Това бяха много, много щастливи дни.

Постепенно започнах да забелязвам, че мнозина езически благородници се обръщат към християнството, което им предлагаше пълно опрощение. Всичките ми страдания добиха смисъл в контекста на Христовата мисия да ни спаси от грехопадение. Всички ужаси, които бях видял, само бяха укрепвали и подготвяли душата ми за този момент. Моята чудовищност, чудовищността на всички талтоши, беше приета от тази църква, защото всички бяха добре дошли в нея, без значение от род и раса. Това бе напълно отворена вяра и ние можехме да бъдем покръстени с дух и вода, да се обречем на бедност, целомъдрие и послушание така, както и човеците.