Ан Райс - Талтош

А сега си представете мен в моята кула, в компанията на дребен русокос монах в кафява роба, който жадно пие от виното, което му предложих.

Той носеше голям вързоп, който пазеше като очите си. Помоли ме да му осигуря охрана, която да го ескортира до дома му на остров Айона.

Тръгнали трима монаси, но бандити убили двамата му спътници и сега той бе останал сам-самичък, разчитащ на милостта на непознати, но решен да занесе скъпоценния си товар на Айона. Беше готов да жертва дори живота си за него.

Обещах му да се погрижа да стигне невредим до Айона. Той се представи като брат Ниниан. Бе приел името на по-ранния светец - епископ Ниниан, който бе покръстил много езичници в своя параклис или манастир, или каквото там е било, в Уитърн. Този епископ вече бе покръстил неколцина от дивите талтоши.

Младият Ниниан, красив ирландски келт, най-сетне остави на земята своя безценен вързоп и ми показа съдържанието му.

Дотогава вече бях виждал много книги - римски свитъци или кодекси, както ги наричат сега. Знаех латински и гръцки. Бях виждал дори няколко малки книжки, наричани катачи, които християните носеха като талисмани, когато влизаха в битка. Бях проявявал любопитство към фрагменти от християнски писания, но по никакъв начин не бях подготвен за съкровището, което Ниниан разкри пред мен.

Това беше великолепна олтарна книга - Четирите евангелия, с невероятни илюстрации и декорации. Корицата и? бе украсена със злато и скъпоценни камъни и бе подвързана с коприна. А страниците бяха изпъстрени с невероятни малки картинки.

Веднага се влюбих в тази книга, изчетох я буквално на един дъх. В началото зачетох латинския на глас и макар че срещнах някои странности, като цяло го разбирах. Потънах в историята като обсебен - въпреки че тя не бе нищо необикновено за един талтош, но за мен звучеше като музика.

Докато разгръщах пергаментовите страници, аз се възхищавах не само на самата история, които те ми разказваха, но и на невероятните изображения на фантастични зверове и на миниатюрните фигурки.

Всъщност те въплъщаваха изкуството по онова време на островите. През по-късните векове щяха да кажат, че тези изображения са груби, но после започнаха да ги ценят заради сложността и пълнотата им.

За да разберете какъв ефект оказваха самите евангелия, трябва да си припомните колко различни са те от литературата преди тях. Не включвам в това число Тората на евреите, защото не я познавах, но евангелията са различни дори от нея.

Те бяха различни от всичко! Разказваха живота на един човек, на Исус. Разказваха как е проповядвал любов и мир, как е бил преследван, съден и измъчван, а накрая разпнат на кръст. Трогателна история! Не можех да не се зачудя какво ли мислят гърците и римляните за това. Самият Исус явно бе много скромен човек и нямаше почти никаква връзка с древните крале, това бе очевидно. За разлика от всички други богове, за които бях чувал, той бе казал на своите последователи всякакви неща, които те бяха записали и проповядваха по целия свят.

Да се преродиш духовно бе самата същност на тази религия. Да станеш скромен, смирен, изпълнен с любов към всички, това бе голямата цел.

За нас спомените бяха свещени и ние смятахме, че не бива да ги записваме. Знаехме да четем и пишем, но не се доверявахме на писаното слово. А ето че този смирен бог цитираше свещените книги на евреите, свързваше се с безчислени пророчества за появата на месията и сам заръчваше на своите последователи да запишат историята на неговия живот.

Много преди да привърша евангелията - силно развълнуван и четящ на глас, като държах голямата книга с две ръце - аз се влюбих в Исус заради странните му слова, заради начина, по който сам си противоречеше, заради търпимостта му към онези, които щяха да го убият в крайна сметка. Колкото до неговото възкръсване, първото ми заключение бе, че и той е дълголетен като талтошите и е успял някак да заблуди своите последователи, защото са били обикновени смъртни.

Ние постоянно осъществявахме подобни заблуди - представяхме се за различни хора, когато общувахме със съседите си, за да не се досетят, че живеем в течение на столетия.

Но скоро, благодарение на пламенните думи на Ниниан - жизнерадостен и фанатично отдаден на вярата човек - разбрах, че Исус наистина е възкръснал от мъртвите и се е възнесъл в рая.

Като в мистично видение за миг видях цялата картина - този бог на любовта, превърнал се в мъченик заради своето учение. Някак необяснимо всичко това ме плени именно защото ми се стори крайно невероятно. Всъщност цялата история ми изглеждаше някак тромава и абсурдна.