Ан Райс - Талтош

Тогава отново заговори Джанет:

- Ашлар, ти предаде собствения си народ. Ти донесе смърт на своите в името на един чужд бог. Ти разруши клана Донелайт, който живее в тази долина от незапомнени времена.

- Замълчи, вещице! - изкрещя някой.

- Изгорете я - извика друг. А после и друг, и друг.

И още докато тя говореше, хората започнаха да събират дърва за клада в каменния кръг.

Аз не забелязвах почти нищо, тя също - и все още не губеше кураж.

- Проклинам те, Ашлар. Проклинам те в името на Добрия бог.

Останах безмълвен, а знаех, че трябва да отвърна нещо. Трябваше да заговоря, за да спася и себе си, и монасите, и останалите, които бяха застанали на моя страна. Трябваше да проговоря, за да спася Джанет от смърт.

Вече бяха струпали дърва за кладата. Дори хвърляха в нея въглища. Неколцина от човеците, които винаги се бяха страхували от Джанет и от всички женски талтоши, които не можеха да имат, бяха запалили факли.

- Говори - прошепна ми Ниниан. - За бога, Ашлар, говори!

Аз затворих очи и започнах да се моля. Прекръстих се и заговорих:

- Виждам един бокал - обявих аз достатъчно високо, за да ме чуят всички. - Виждам потира с Христовата кръв, който Йосиф Ариматейски е донесъл в Англия. Виждам как Христовата кръв се излива в кладенеца; виждам как водата потича червена и знам какво означава това. Христовата кръв е нашето причастие и наша храна насъщна. Тя трябва да замени завинаги проклетото мляко, което търсим у нашите жени, обзети от похот; тя ще бъде наша храна и наша орис. И нека в този кървав ден Христос да приеме първата ни саможертва. Защото ние изпитваме отвращение към убийствата и винаги е било така. Ние убиваме само в името на Христа, за да настъпи Неговото царство на земята и да е вечна властта му.

Това бе висша форма на изкуството на езика и бе изречено с вълнение и сълзи на очи. Всички хора и талтоши издигнаха глас във възхвала на Христа, захвърлиха мечовете и започнаха да свалят всичките си скъпоценности, защото бяха готови да се родят отново.

Но още щом изрекох тези думи, аз знаех, че те са лъжа. Тази религия беше измамна и тялото и кръвта на Исус можеше да ни убият като отрова.

И все пак ние бяхме спасени, ние, които бяхме обявени за чудовища. Тълпата вече не искаше смъртта ни. Всички бяхме спасени. Всички, освен Джанет.

Завлякоха я на кладата и въпреки моите протести, сълзи и увещания, свещениците решиха, че Джанет трябва да умре, че нейната смърт ще послужи за урок на всички, които са готови да отхвърлят Христа.

Огънят лумна.

Аз се хвърлих на земята. Не можех да понеса гледката. След миг скочих и хукнах към разгарящата се клада, но бързо ме издърпаха обратно и ме задържаха против волята ми.

- Ашлар, твоите хора имат нужда от теб!

- Ашлар, дай им пример за назидание!

Джанет се взираше в мен. Огънят облиза розовата и? роба, после дългата и? руса коса. Тя примигна, за да прогони сълзите от издигащия се дим, и извика:

- Проклет да си, Ашлар, проклет да си за вечни времена. Нека смъртта вечно да бяга от теб, нека бродиш сам, без любима, без деца. Нашият народ загина, нека нашето чудесно възраждане да е единствената ти мечта в дългата самота. Проклинам те, Ашлар. Нека светът се срути пред очите ти, преди да дойде краят на твоите страдания.

Пламъците подскачаха нагоре и погълнаха лицето и?. Глух рев се понесе от бързо горящата дървесина. И тогава отново чух гласа и? - по-силен, изпълнен с агония и безумен кураж.

- Проклет да е Донелайт, проклети да са хората в долината! Проклет да е кланът на Донелайт. Проклет да е народът на Ашлар.

Нещо се сгърчи сред пламъците - не знаех дали е Джанет в предсмъртна агония, или просто игра на светлината.

Паднах на колене. Не можех да спра сълзите си, нито да извърна поглед. Страдах толкова много, сякаш споделях нейната болка. Започнах да се моля на Христос.

- Тя не знае какво говори, моля те, отведи я в рая. Заради нейната доброта към другите, заведи я в рая.

Пламъците лумнаха към небето и след миг започнаха да замират. Разкриха кладата - тлееща купчина изгоряло дърво, тлееща плът и кости - само това бе останало от красивото създание, което бе мъдро и дълголетно като мен самия.

Тишина настъпи в долината. Вече нищо не напомняше за племето на талтошите, освен петима оцелели мъже, които се бяха обрекли на целомъдрие в името на Христа.

Създания, преживели векове, бяха унищожени за миг. Навсякъде се виждаха откъснати крайници, отсечени глави и окървавени тела.

Човеците християни ридаеха. Ние също.