Тери Пратчет - Туп!

Ваймс бе окупирал бюфета, понеже имаше достатъчно голяма маса. Беше разпънал една карта на града. Голяма част от останалата ламперия бе покрита със страници от Хрониките на Куумската долина.

Това не беше игра, а главоблъсканица. Един вид пъзел. И той реши, че вече би могъл да го подреди, защото разполагаше с почти всичките ъгълчета.

— Улица „Етъркъп“, Алеята на празния джоб, Пътеката на ревльовците, Въглищарската улица, Конюшните, Хлъзгавите стълби — промърмори той. — Навсякъде има тунели! Извадили са късмет да го намерят едва в третия или четвъртия. Мискинин явно е живял на половината улици в района. Включително в Емпиричния полумесец!

— Но защоу? — недоумяваше сър Рейнолд Броширован. — Имам предвийд, защоу да копаят тунейли навсякъде?

— Керът, обясни му! — помоли Ваймс и тегли една линия през града.

Керът прочисти гърло.

— Защото са били джуджета, сър, при това дълбинници. Не би им хрумнало да _не_ копаят. Пък и става дума предимно за изриване на затрупани помещения. Това е детска работа за джуджета. А те са полагали релси, за да изнесат отпадъка където си пожелаят.

— Да, но със сийгурност… — започна сър Рейнолд.

— Ослушвали са се за нещо говорещо от дъното на стар кладенец — подхвърли Ваймс, все така надвесен над картата. — Какъв е шансът да се е виждало? А хората стават леко неуравновесени, когато им цъфнат куп джуджета и почнат да им копаят дупки в градината.

— Тоува несъмнейно отнема доуста време.

— Е, да, сър. Но е било в тъмното, тайно и под техен контрол — посочи Керът. — Можели са да отидат където им хрумне. Можели са да копаят на зигзаг, ако трябва, можели са да се водят по слушащата си тръба и никога да не им се налага да говорят с хора или да виждат дневна светлина. Мрак, контролируем и _таен_.

— Накратко, дълбинници — обобщи Ваймс.

— Тоува е мноуго вълнуващо! — възкликна сър Рейнолд. — И са пронийкнали под музея ми?

— Ти си, Фред — подметна Ваймс, внимателно изчертавайки втора линия по картата.

— Ъ-ъ, да — стегна се Фред Колън. — Ъ-ъ… ние с Ноби открихме къде точно само преди час-два — съобщи той, намирайки за най-разумно да не добавя „след като господин Ваймс ни крещя и ни накара да му кажем всичко с най-малки подробности и ни натири обратно, като ни каза какво да търсим“. _Вместо_ това добави: — Били са бая хитри, сър. Хоросанът даже имаше мръсен вид. Бас държа, че си казвате „аха“, сър.

— Казвам ли си? — озадачи се сър Рейнолд. — По прийнцип бих казал „боуже мой“.

— Предполагам, че си казвате „Аха, а как са успели да изградят стената отново, след като са измъкнали платното“, сър, и ние допускаме…

— Е, вероуятно едно джудже е останало вътре да я завърши, да се покрие, както бихте се изразийли вие, и да се изнесе на сутринта — вдигна рамене сър Рейнолд. — Там непрекъснато влизат и излизат посетийтели. При тоува търсехме голяма картийна, а не лице.

— Да, сър. Ние допускаме, че едно джудже е останало вътре да я завърши, да се покрие и да се изнесе на сутринта. Там непрекъснато влизат и излизат посетители. При това търсехме голяма картина, а не лице — рече Фред Колън, който беше толкова горд с тази си теория, че нищо нямаше да го спре да я разкаже.

Ваймс заби пръст в картата.

— А тук, сър Рейнолд, един трол на име Тухльо е пропаднал през друго мазе в тунела им. Между другото той спомена, че е мернал нещо в главната мина, което твърде много напомня на Мискинин.

— Но, уви, не сте го открийли.

— Съжалявам, сър. Сигурно отдавна са го изнесли от града.

— Но защоу? — възкликна уредникът. — Моужеха да го разучат в музея! Напоследък сме мноуго интерактийвни!

— _Интерактивни?_ — учуди се Ваймс. — Какво имате предвид?

— Амий, посетийтелите моугат… да гледат картийните коулкото поужелаят — разпери ръце сър Рейнолд. Звучеше леко раздразнено. Хората не бива да задават подобни въпроси.

— А картините какво по-точно правят?

— Ъ-ъ… висят, командийре — натърти сър Рейнолд — Разбийра се.

— Значи казвате, че хората отиват да гледат картините, а картините от своя страна биват гледани?

— Нещо такоува, да — отвърна уредникът и след миг замисляне, осъзнавайки, че това вероятно не е достатъчно, додаде: — но _динамийчно_.

— Имате предвид, че картините _въздействат_ на посетителите, сър? — намеси се Керът.

— Да! — възкликна сър Рейнолд с огромно облекчение. — Брауво! Именноу тоува се случва! Но ние излагаме Мискийнин от годийни. Доури имаме подвийжна стълба, в случай че посетийтелите искат да разгледат планинийте. Някоуи идват с фийкс идеята, че един от бойците соучи към някаква едва забележийма пещера или нещо подоубно. Честно казано, ако имаше някаква тайна, досега да _съм_ я открийл. Няма _смийсъл_ да я крадат!