Тери Пратчет - Туп!

— Освен ако някой не е _разкрил_ тайната и не му се е искало и друг да го стори — подметна Ваймс.

— Тоува би бийло доуста голямо съвпадейние, нали, командийре? Картийната не се е променийла внезапно напоследък. Господийн Мискийнин не е намийнал да нарисува оуще една планийна! И макар да не ми е приятноу да го кажа, щеше да е доустатъчно проусто да я унищожат.

Ваймс закрачи около масата. „Всичките парченца — каза си той, — досега трябва да съм събрал всичките парченца!“

Да почнем с онази легенда за джуджето, което изниква полумъртво седмици след битката, бръщолевейки нещо за съкровище.

Добре, значи може да е имало предвид онзи говорещ куб. Преживява битката, скрито някъде, и намира онова чудо, което се оказва _важно_. Трябва да го занесе на сигурно място… Не, може би трябва да даде на всички да го _чуят_. И, разбира се, не го взима със себе си, понеже в района сигурно още се мотаят тролове, които точно в момента са настроени първо да цапардосат, а после да се опитат да измислят някакви въпроси. Трябва му охрана.

Добира се до някакви хора, но докато ги води обратно до скривалището, умира.

Минават две хиляди години. Един куб може ли да издържи толкова време? По дяволите, тия неща плуват в разтопена лава!

Значи, лежи си оня куб там. Методий Мискинин пристига, оглеждайки се за… приятна панорама или каквото и да било там, поглежда в краката си и що да види? Е, ще трябва да приема, че е станало така, защото го е намерил и го е накарал да говори, бог знае как. Но не е могъл да го _спре_. Хвърля го в кладенеца. Джуджетата го намират. Изслушват го, но не им харесва чутото. Дотолкова не им харесва, че Кофтимели нарежда да убият четирима миньори само защото също са го чули. И така, защо картината? Показва за какво говори куба? Или къде е? Ако кубът е в ръцете ти, това не е ли _достатъчно_?

Както и да е, защо твърдят, че е говорел гласът на Кървавия Топор? Може да е на всеки! Защо ще вярват на думите му?

Долови, че сър Рейнолд говори на Керът…

— … казах на вашият сержант Колън, че картийната е композийрана на няколко километра от самоуто място на бийтката. Съвсем поугрешна част от Куумската долина! Тоува май е единйственото, с коуето и двете страни са съгласни!

— Защо е решил така? — намеси се Ваймс, взрян в масата и като че ли надяващ се да изцеди от нея някакво указание само със силата на волята си.

— Кой знае? Всийчкото е Куумска долина. Плоущта й е 650 квадратни километра. Предпоулагам, че проусто е избрал по-драматийчен изглед.

— Някой да иска чаша чай? — запита лейди Сибил от вратата. — Малко ми стана скучно, та направих една запарка. А ти трябва да си починеш малко, Сам.

Сам Ваймс придоби паниран вид — фигура с авторитет, отново хваната в домашна ситуация.

— Оу, лейди Сибил, взели са Мискийнин! — възкликна сър Рейнолд. — Знам, че принадлежеше на вашия род!

— Дядо ми казваше, че е просто една проклета досада — усмихна се Сибил. — Позволяваше ми да я разстилам на пода в балната зала. Сочех по име всички джуджета. Търсехме тайната, понеже дядо разправяше, че имало тайно съкровище и картината показва мястото му. Разбира се, така и не го открихме, но поне кротувах в дъждовните дни.

— Е, не беше велийко изкуство — призна сър Рейнолд — а и художникът е бил _доуста_ луд, разбийра се. Но някак си говореше на хората.

— Ще ми се да проговори и на мен — обади се Ваймс. — Наистина няма нужда да правиш чай за всички, скъпа. Един от стражите…

— Глупости! Трябва да сме гостоприемни — пресече го Сибил.

— _Опийтахме_ се да направим коупие, естествено — сподели уредникът, приемайки чашата. — Оу, боуже, беше ужасноу! Наийстина е _твърде_ невъзмоужно да се копийра с надлежната точност картийна петнайсет на три метра…

— Не и ако я разпънеш на пода в балната зала и накараш някой да ти донесе пантограф — възрази Сибил, наливайки чай. — Този самовар е абсолютен позор, Сам. По-зле и от чайника. Изобщо _никой_ ли не го чисти?

Тя се взря в лицата им.

— Да не казах нещо лошо?

— Направили сте копие на Мискинин? — промълви сър Рейнолд.

— О, да. На цялото чудо, в мащаб едно към пет — отвърна Сибил. — Когато бях на четиринайсет. За един училищен конкурс. Разбирате ли, учехме джуджешка история и, така де, това, че притежавахме картината, беше прекалено добра възможност, за да се пропусне. Нали знаете какво е пантограф? Много простичък начин да направиш по-големи или по-малки копия на картина с помощта на геометрия, няколко дървени лоста и остър молив. Аз всъщност я направих на пет части по един квадратен метър — това е пълен размер, за да съм сигурна, че хващам всички детайли, след което направих копие в мащаб едно към пет, за да я покажа така, както е желаел горкият господин Мискинин. Получих отлични оценки от госпожица Безнравствена. Беше ни учителка по математика и знаете ли, носеше си косата на кок, прихванат с пергел и линийка. Казваше, че момиче, което знае как да използва прав ъгъл и транспортир, ще стигне далеч в живота.