Тери Пратчет - Туп!

Ваймс погледна към Свитсън и запита без глас „Бухалка?“. В отговор получи изразително кимване. Ловкоклинчи седеше свит и безмълвен, докато не вдигна бавно ръка да премести един трол. _Чат._

_Чат-чат. Чат-чат. Чат-чат._ Ваймс се опита да отдели няколко мозъчни клетки на играта, докато умът му препускаше и се мъчеше да сглоби откъслечната информация, подавана от Ловкоклинчи.

Значи… всичко започва, когато са дошли тук да търсят този магически куб, който може да говори…

— Защо са дошли в града? Как са разбрали, че кубът е тук? — _Чат-чат._

— Когато заминах там да започна обучението си, взех екземпляр на „Хрониките“. Ревностен го конфискува, но после ме извикаха и рекоха, че е много важен и щели да ме възнаградят, като ме вземат с тях в града. Ревностен ми каза, че това е страхотна възможност. Спомена, че граг Кофтимели имал мисия.

— Дори не са знаели за картината ли?

— Живели са под планина. Вярват, че хората не са истински. Но Ревностен е умен. Подчерта, че открай време се носят слухове за нещо, излязло от Куумската долина.

„Бас държа, че _е_ умен — каза си Ваймс. — Значи идват тук, спретват лека проповедническа дейност и размирици и търсят куба по типично джуджешки начин. Намират го. Но нещастните копачи чуват онова, което той казвал. Е, всеки знае, че джуджетата са порти, тъй че тъмните пазачи се погрижили тези четиримата да нямат такъв шанс.“

_Чат-чат. Чат-чат._

„Обаче и на приятелчето Кофтимели не му харесва чутото. Иска да унищожи това нещо. В схватката в тъмното някой от другите грагове прави услуга на света и му разбива канчето. Но, опа, голяма грешка, понеже на тълпата ще й липсват той и жизнерадостните му призиви към повсеместна тролска касапница. Знаем как клюкарят джуджетата, пък не можем да ги убием всичките. Значи, докато сме си насаме в тъмното, ни трябва план! Господин Ревностен викнал: «Сетих се! Ще отнесем трупа в един тунел, в който тъкмо май се е намъкнал трол, и ще му размажем главата с бухалка.» Убил го е трол. Кое здравомислещо джудже изобщо ще повярва на друго?“

_Чат-чат. Чат-чат._

— За какво бяха свещите? — запита Ваймс. — Когато ги видях, старите грагове седяха ярко осветени от свещи. — _Чат-чат._

— Граговете наредиха така — прошепна Ловкоклинчи. — Страхуваха се от онова, което може да ги сполети в мрака.

— И какво можеше да ги сполети? — _Чат…_

Ръката на Ловкоклинчи спря насред въздуха. Няколко секунди в малкия кръг жълта светлина не помръдна нищо, освен самите пламъци на свещите. В тъмнината зад тях сенките протегнаха вратове да чуят.

— Аз… не мога да кажа — промълви джуджето. _Чат. Чат-чат… чат… чат…_

Ваймс се вторачи в играта. Откъде се взе тоя трол? Ловкоклинчи бе помел три джуджета на един дъх!

— Ревностен каза, че винаги е замесен трол. В мината е влязъл трол — обади се Ловкоклинчи. — Граговете рекоха — да, тъй ще трябва да е.

— Но те са знаели истината! — _Чат-чат… чат… чат._ Още три джуджета отпаднаха просто ей така…

— Истината е това, което грагът казва, че е — отрони Ловкоклинчи. — Светът под слънцето е кошмар. Ревностен рече, че и дума не бива да се продумва за това. Рече, че трябва да кажа на всички пазачи… за трола.

„Да обвинят трол — помисли си Ваймс. — Толкова естествено за джуджетата! Един грамадански трол го е сторил и избягал. Това не е просто кофичка червеи, а гнездо на проклети усойници!“

Той се втренчи в играта. По дяволите! Сблъсках се със стена. Какво ми остана? Тухльо е видял едно джудже да удря друго, но това не е било убийството — бил е Ревностен или някой, придаващ на мъртвото тяло на Кофтимели онзи отличителен „треснат от трол“ вид. Не съм съвсем сигурен, че това е углавно престъпление. _Убийството_ е извършено в тъмнината от едно от шест джуджета, а останалите пет може даже да не знаят кое! Добре, вероятно мога да кажа, че са съучастници в заговор за прикриване на престъпление… Чакай малко…

— Но не Ревностен е казал да не се разкрива на _Стражата_ — присви очи той. — Бил си ти, нали? _Искаше_ ли да се вбеся, господин Ловкоклинчи? — Ваймс премести джудже. _Чат._

Ловкоклинчи сведе поглед.

Тъй като не последва отговор, Ваймс взе падналия трол и го постави до дъската.

— Не мислех, че ще дойдете — гласът на Ловкоклинчи едва се чуваше. — Кофтимели беше… аз мислех… не знаех… Ревностен каза, че няма да се впрегнете, понеже грагът бе заплаха. Рече, че грагът е наредил да се убият миньорите и с това всичко приключва. Но аз си мислех, че… аз… не беше редно. Беше грешно! Чух, че сте горделив. Трябваше да ви… заинтересувам. Той… той…