Тери Пратчет - Туп!

На масата гореше свещ. По някаква причина Фред бе решил за уместно да запали друга на столчето до единствената заета килия.

— Не е ли малко тъмничко тук, Фред? — подметна Ваймс, избутвайки настрана купчината чаши и стари вестници, отрупали почти цялата маса.

— Тъй вярно, сър. Джуджетата дойдоха и отмъкнаха маса свещи да ги сложат около безвер… гадния знак — докладва Фред, мятайки нервен поглед към Свитсън. — Съжалявам, сър.

— Не знам защо просто не го изгорим — измърмори Ваймс, разпъвайки дъската за „Туп“.

— Би било опасно сега, когато Призоваващият мрак е наоколо — обади се Свитсън.

— Вярваш ли в тия неща? — учуди се Ваймс.

— Да вярвам? Не — рече грагът, — просто знам, че съществуват. Тролските фигурки са около централния камък, сър — додаде услужливо.

Нареждането на малките бойци върху дъската отне известно време, но пристигането на Ловкоклинчи също. Внимателно побутван от Фред Колън, той вървеше като сомнамбул, очите му обърнати нагоре така, че се виждаше предимно бялото. Подкованите му ботуши задираха по плочите.

Фред го настани на един стол и сложи втората свещ до него. Като привлечени от магия, очите на джуджето се фокусираха върху малките каменни армии, изключвайки за всичко останало в затвора.

— Ще поиграем, господин Ловкоклинчи — тихо рече Ваймс. — Можете да изберете с кои сте.

Ловкоклинчи се пресегна с трепереща ръка и докосна една фигурка. Трол. Джудже беше избрало да играе от троловете. Ваймс хвърли въпросителен поглед към изправения до него Свитсън и в отговор получи още една усмивчица.

Добре, наблъскваш колкото се може повече от гадинките в отбранителен куп, нали така? Ръката на Ваймс се поколеба и премести джудже по дъската. Чаткащият звук при поставянето му отекна с преместването на съседния трол на Ловкоклинчи. Джуджето изглеждаше унесено, но ръката му се бе придвижила със змийска бързина.

— Кой уби четирите миньора, Ловкоклинчи? — меко запита Ваймс. — Кой уби момчетата от града?

Отвърна му празен поглед. Нарочно Ваймс премести наслуки едно джудже.

— Тъмните воини — прошепна Ловкоклинчи, докато един малък трол светкавично изчатка на мястото си.

— По чие нареждане? — Отново поглед, отново хаотичен ход на джудже, последван от движение на трол, толкова бързо, че двете фигурки като че ли стъпиха едновременно на дъската.

— На граг Кофтимели.

— Защо? — _Чат-чат._

— Чули са го да говори.

— Кой е говорел? Куб ли? — _Чат-чат._

— Да. Изкопали са го. Казват, че говорел с гласа на Б’хриан Кървавия Топор.

Ваймс чу как Свитсън ахна и улови погледа на Фред Колън. Кимна с глава към вратата на тъмницата и безгласно изрече няколко думи.

— Той не беше ли прочут джуджешки крал? — подметна Ваймс. _Чат-чат._

— Да. Предвождал е джуджетата в Куумската долина — отвърна Ловкоклинчи.

— И какво е казал гласът му? — запита Ваймс. _Чат-чат._ Зад гърба на Ваймс се чу трето „чат“, когато Фред Колън дръпна резето и застана пред вратата с безстрастен вид.

— Не знам. Ревностен каза, че било за битката. Каза, че били лъжи.

— Кой уби граг Кофтимели? — _Чат-чат._

— Не знам. Ревностен ме повика на сбирката и каза, че граговете са се счепкали ужасно. Каза, че един от тях го е убил в тъмното с рудничен чук, но не разбрали кой е. Всички са се сбили накуп.

„Всичките еднакво облечени — помисли си Ваймс. — Просто силуети, докато не видиш китките им.“

— Защо са искали да го убият? — _Чат-чат._

— Трябвало е да го спрат да унищожи думите! Той е крещял и е удрял куба с чука!

— По куба има… чувствителни места и ако се натиснат в грешен порядък, всичкият звук може да изчезне — прошепна Свитсън.

— Струва ми се, че номерът може да стане и с чук, независимо къде удря! — подметна Ваймс, обръщайки глава.

— Не, командире. Устройствата са неимоверно здрави.

— Сигурно са!

Ваймс отново погледна Ловкоклинчи.

— Грешно е да се унищожават лъжи, но няма проблем да се убият миньори, така ли? — _Чат._

Долови как Свитсън рязко поема дъх. Е, да, би могло и по-деликатно да се каже. Не последва ответен ход. Ловкоклинчи клюмна глава.

— _Грешно_ бе да се убият миньорите — прошепна той. — А защо да не се унищожат лъжи? Но е грешно да се мислят такива неща, така че аз… аз не казах нищо. Старите грагове бяха ядосани и разстроени, и объркани, и Ревностен пое нещата в свои ръце. Каза, че когато някое джудже убие друго под земята, било ясно, че не е хорска работа. Каза, че може да оправи нещата. Каза, че всички трябва да го слушат. Каза на тъмните пазачи да занесат тялото в новата външна камера. И… ми каза да си донеса бухалката…