Тери Пратчет - Туп!

— О, да, опасявам се, че в този случай сър трябва да се върне и да започне отначало.

— И, ъ-ъ, как да направя това?

— По традиция първата стъпка е раждането, сър — отвърна Уиликинс, клатейки глава.

Ваймс му кимна леко и поведе треперещия Песимал нататък през кряскащата тълпа, докато дъждецът ръмеше, мъглите се надигаха, а фенерите мъждукаха.

— Добър вечер, сър! — провикна се жизнерадостен глас и там, да, стоеше специален агент Хенкок, приветлив брадатко с добродушна усмивка и повече ножарски изделия по себе си, отколкото бе добре за психичното здраве на Ваймс. Това бе проблемът със специалните цивилни. Те наистина приемат работата навътре. Носят си собствено оборудване, което е винаги по-добро от това на Стражата. Някои от тях са по-напред дори от джуджетата, с патентовани белезници и сложни полицейски палки, с комфортни подплатени шлемове и моливи, които пишат под вода и в случая на специален агент Хенкок — с два извити ахатови меча, метнати през гърба. Осмелилите се да надникнат в двора, докато той тренираше с тях, казваха, че гледката е доста впечатляваща. Ваймс бе чул, че нинджите от Ахатовата империя можели да обръснат и подстрижат муха насред полет, но това не го караше да се чувства по-добре.

— О, привет… Анди — поде той. — Мисля, че…

— Капитан Керът си поговори с мен — прекъсна го специален агент Хенкок, намигайки страшно. — Ще се погрижа!

— О, добре — отвърна Ваймс, отвратително наясно, че би се поставил в трудно положение, ако изрази предположението, че може би един меч е достатъчен. — Ъ-ъ… ще се изправиш срещу троловете, поне като начало. Само помни, че има хора около теб. Помниш специален агент Прасин, нали?

— Ама което си е право, беше чиста работа, сър! — оправда се Хенкок. — Игор каза, че никога не е правил по-лесно прикачване!

— Въпреки това сега ще действаме само с палки, Анди, освен ако не дам друга заповед, ясно?

— Разбрано, командир Ваймс. Тъкмо съм си взел нова палка.

Някакво шесто чувство накара Ваймс да каже:

— О, така ли? Може ли да я видя?

— Ей я на, сър — Хенкок извади нещо, което според Ваймс приличаше на _две_ палки, съединени с верига.

— Това са _нумкнути_, сър, от Ахатовата империя. Без никакви остриета.

Ваймс ги поразклати пробно и си фрасна лакътя. Припряно ги подаде обратно.

— По-добре в твоите, отколкото в моите ръце, момко. Ама май ще накарат трол да спре и да се позамисли.

Господин Песимал стоеше оцъклен от ужас не само заради своенравния клон, който току-що бе профучал на косъм от него.

— О, Анди, това е господин Песимал — подхвърли Ваймс. — Той навлиза в работата ни. Господин Хенкок е един от… най-запалените ни специални агенти, господин Песимал.

— Радвам се да се запознаем, господин Песимал! — каза Хенкок. — Ако ви трябват някакви каталози, само кажете!

Ваймс забързано продължи нататък, просто в случай че на Анди му скимнеше да извади отново онези мечове, и се запъти към малко по-обнадеждаваща фигура.

— А ето го и господин Богис — обяви той. — _Радвам_ се да се видим! Господин Богис е президент на Гилдията на крадците, господин Песимал.

Господин Богис гордо отдаде чест. Беше навлякъл металната ризница от Фред, но нямаше сила на света, която да го раздели с кафявото му бомбе. Пък и всяка сила, склонна да се пробва, при всички случаи трябваше първо да се справи с теснооките, каменочелюстни мъжаги от двете му страни, които се бяха въздържали от всякакво снаряжение или брони. Един от тях чистеше ноктите си с наточен бръснач. По някакъв странен, но много _категоричен_ начин те изглеждаха доста по-опасни от специален агент Хенкок.

— Както виждам, с Вини Лудит Безухия и Хари Джоунс Как Му Беше Прякора — продължи Ваймс. — Довел сте си _телохранителите_, господин Богис?

— Вини и Хари обичат да се поразтъпчат на свеж въздух, господин Ваймс — отвърна господин Богис. — Като гледам, и вие май сте си взел телохранител — той засия към Е. И. Песимал, а после се ухили на Ваймс. — Трябва да внимавате с тези фурии лека категория, господин Ваймс, могат да ви откъснат носа, преди да мигнете. Да знаете, имам нюх за убийствен талант. Желая ви късмет, господин Песимал!

Ваймс затика шокирания дребосък напред, преди господин Богис да бъде поразен на място от Бога на преиграването, и почти се сблъска с един от специалните цивилни, който гарантирано не дърдореше прекалено много.

— А това, господин Песимал, е Библиотекарят на университета. Стабилен човек, особено за ръкопашни схватки.