Тери Пратчет - Туп!

Той се обърна и почти се препъна в господин Е. И. Песимал, който държеше спретната подложка с листа.

— А, ваша светлост, бих искал само да обсъдим _няколко_ дребни въпроса — заяви излъсканият човечец.

Ченето на Ваймс увисна.

— И смятате, че сега е моментът, така ли? — успя да процеди, избутван от един страж, награбил наръч мечове.

— Ами да, натъкнах се на известни финансови и процедурни проблеми — спокойно отвърна Е. И. Песимал — и мисля, че е жизненоважно да разбера какво точно…

Ваймс го сграбчи за рамото с ужасяваща усмивка.

— Да! _Разбира се!_ Абсолютно! — кресна той. — Скъпи ми господин Песимал, _какво_ ли си въобразявах? Вие _трябва_ да разберете! Елате с мен, моля!

Той полуизвлече озадачения човечец навън през задната врата, вдигна го от пътя на една количка, докато лавираше из претъпкания двор, и го набута в двора на старата фабрика, където се въоръжаваха специалните цивилни.

Технически погледнато, те представляваха гражданската милиция, но — както бе отбелязал Фред Колън — беше „по-добре да са вътре и да опикават себе си, отколкото отвън и да опикават нас“.

Специалните цивилни агенти бяха хора — предимно, — които при крайна необходимост ставаха за ченгета, но по принцип бяха дисквалифицирани от официалното стражеско войнство поради форма, професия, възраст или — понякога — мозък.

Доста от професионалистите не ги долюбваха, но Ваймс отскоро бе възприел идеята, че като опре ножът до кокала, е по-добре съгражданите ти да го размахват рамо до рамо с теб, а щом ще е така, не е зле да бъдат обучени как да го въртят правилно, за да не би ръката, която недодялано посекат, да се окаже твоята.

Ваймс повлече Е. И. Песимал през пресата от тела, докато не намери Фред Колън, който раздаваше едноразмерни никому непасващи шлемове.

— Ново попълнение за теб, Фред — високо обяви той. — Господин Е. И. Песимал, накратко Е. И., ако някога се сприятели. Той е правителствен инспектор. Оборудвай го от глава до пети и не забравяй противосганния щит. Нашият Е. И. иска да разбере ченгелъка, тъй че любезно се нагърби да бъде и.д. стражник на барикадите с нас. — Над главата на Е. И. Песимал той изкриви физиономия в огромно смигване към Фред.

— О, ъ-ъ, _ясно_ — отвърна Фред, а на лицето му в трепкащите отблясъци на пламъците изгря невинната усмивка на човек, готвещ се да направи от нечий живот малко гърненце с врящ ужас. Наведе се над импровизираната маса от талпи.

— Знаете ли как да въртите меч, и.д. стражник Песимал? — запита той и люсна върху главата му шлем, който се завъртя около оста й.

— Е, аз всъщност не… — започна инспекторът, а по талпите се плъзна много престарял меч, последван от тежка палка.

— А щит? Бива ли ви с щита? — прекъсна го Фред, избутвайки един огромен зад меча.

— В действителност аз нямах предвид… — смотолеви Е. И. Песимал, опитвайки се да задържи едновременно меча и палката и изпускайки и двете, след което меча, палката и щита, и изпускайки трите.

— Как сте с тичането на сто метра за десет секунди? В това? — продължи Фред. Парцалива ризница от метални брънки бавно се свлече от масата като кълбо змии и падна върху блестящите обувчици на Е. И. Песимал.

— Ъъ, не мисля…

— Да стоите мирно и да пикаете много, ама много бързо? — занижи критериите си Фред. — Е, добре де, скоро ще се научите.

Ваймс завъртя човечеца кръгом, вдигна 15-килограмовата проядена от ръжда ризница и я пусна в ръцете му, при което Е. И. Песимал се сгъна надве.

— Да ви запозная ли с някои от гражданите, които ще се борят редом с вас довечера, а? — подхвърли той, докато дребничкият Песимал накуцваше след него. — Това е Уиликинс, икономът ми. Нямаш заострени монети в шапката днес, а, Уиликинс?

— Не, сър — изкозирува Уиликинс, зяпнал едва крепящия се Песимал.

— Радвам се да го чуя. Това е и.д. стражник Песимал, Уиликинс — Ваймс намигна.

— За мен е чест да се запознаем, и.д. стражник, сър — тържествено поздрави Уиликинс. — Сега, след като сър е с нас, съм сигурен, че мерзавците просто ще се изпарят. Сър дали по случайност е имал схватка с трол преди? Не? Нека тогава сър ми позволи малък съвет. Важното е сър да се изпречи пред противника и да нанесе първия удар. Врагът винаги се оказва неподготвен и сър тогава може елегантно да настъпи, подбирайки желаната от сър цел.

— Ъ-ъ, а ако… ако не съм се изпречил пред противника, когато се опита да ме удари? — хипнотизиран от описанието, запита Е. И. Песимал, отново изпускайки меча. — А ако противникът всъщност е зад мен?