Тери Пратчет - Туп!

— Май имате предвид Анди Хенкок, сър.

— О, богове! Искаш да кажеш Двумечия?

— Именно, сър. Много енергичен момък.

— Да, видях ведомостите. _По принцип_ тренировъчните чучела издържат с месеци, капитане. Не се предполага да накълцаш три за половин час!

— Сега ще е долу в участъка, сър. Искате ли да си поговорите с него?

— Не. _Ти_ ще си поговориш с него.

Ваймс снижи гласа си. Керът също. Разнесе се шепот. След това Керът каза:

— Това съвсем законно ли е, сър?

— Не виждам как ще е. Нека разберем, а? Не сме водили това разговорче, капитане.

— Разбрано, сър.

„Ей богу, _беше_ къде-къде по-добре, като си бяхме само четиримата срещу онзи проклет грамаден дракон — замисли се Ваймс, докато вървяха. — Естествено, на няколко пъти почти не се опържихме живи, но поне не беше _усложнено_. Просто си имахме работа с проклет грамаден дракон. Забелязваше се отдалече. Не плетеше политически интриги.“

Когато пристигнаха в Двора на Псевдополис, вече ръмеше дребен настъпателен дъждец. С крайна неохота Ваймс си наложи да остави Керът да се оправя със ситуацията. Той определено умееше да организира. Суматохата бе повсеместна. Товари с жълти и черни летви за барикади се извозваха към старата лимонадена фабрика. Стражи се стичаха от всички улици.

— Реших да не пестим сили за случая, сър — рече Керът. — Сметнах, че е важно.

— Много добре, капитане — отвърна Ваймс, докато стояха като острови насред прилива. — Но май си пропуснал една дреболия от предварителната подготовка…

— Нима, сър? Мисля, че планирах всичко — стресна се Керът в недоумение.

Ваймс го потупа по гърба.

— Май не и това — каза той. И додаде, но само на себе си: „Понеже _ти_, капитане, не си мръсник.“

>

Объркан и безцелен, тролът броди из света…

Главата на Тухльо наистина _кънтеше_. Той съвсем не искаше да пра’и т’ва, но беше попаднал в лоша компания. Честно казано, често попадаше в лоша компания, макар че понякога трябваше цял ден да я търси, щото Тухльо беше скапан скапаняк. Трол без клан или тайфа, когото даже другите тролове смятат за тъп, трябва да приема всяка лоша компания, която успее да намери. Понастоящем бе срещнал Баш Шлака, Твърда Настилка и Голям Мрамор и беше по-лесно да се присъедини към тях, отколкото да реши да не го пра’и, пък после се срещнаха с _още_ тролове и са…

„Глей са — каза си той, докато се тътреше с бандата, подпявайки с леко изоставане хитовите им парчета, понеже не знаеше думите — … добре, че си в тая шайка тролове и не са те утрепали, туй е факт. Ама Баш Шлака нали изръси, че Стражата _и тя_ погнала трола, дето бил долу в оная мина? Пък кат’ са замислиш за т’ва, най-доброто място да се скрие трол, тъй де, е в голем _куп_ тролове. Щото Стражата шъ рови в зимниците, дето висят истински гадните тролове, а няма да търси _тука_. Пък ако търси и си тикне пръста в мене, сички тия тролове братоци шъ помогнат.“

Дълбоко в себе си не беше много убеден в последното. Поради вероятно отрицателния му коефициент на интелигентност, пълната липса на уличен авторитет и най-вече перманентната му склонност да смърка, ближе, пие или гризе всичко, от което може да му светне в мозъка, беше отхвърлен даже от как им викаха на ония от улица „Десето яйце“, за които се говореше, че са толкова безмозъчни, че един от членовете им бил буца бетон на парче връв. Да, трудно е да си представиш на някой трол да му пука особено какво става с Тухльо. Но точно сега те бяха братоци и единствената му партия в града.

Той сръга окичения с черепи, нашарен с графити, покрит с лишеи, влачещ грамадна бухалка трол, стоически крачещ до него.

— Яко, брато! — ухили се, стиснал келяв юмрук.

— Що не идеш да се _гхухгнеш_, Тухльо, скапана люспа копролит… — измърмори тролът.

— Ей сегинка! — рече Тухльо.

>

Приемната беше претъпкана, но Ваймс си проправи път през нея с ръгане и викане, докато се добра до бюрото на дежурния, което беше под обсада.

— Изглежда по-зле отколкото е, сър! — извика Веселка над врявата. — Детритус и редови страж Синфлуорит вече са в Чама заедно с го`лемите — и с тримата. Редицата вече се сформира. И двете тълпи за момента само се нахъскват.

— Добра работа, сержант!

Веселка се наведе и снижи глас. Ваймс трябваше да сграбчи високото бюро, за да не бъде повлечен от навалицата.

— Фред Колън инструктира специалните цивилни в старата лимонадена фабрика, сър. А господин дьо Слов от Вестника иска да ви види.

— Извинявай, сержант, не можах да чуя докрая! — високо отвърна Ваймс. — Лимонадената фабрика, нали? Добре!