Тери Пратчет - Туп!

— Последващият мрак — каза Керът. — Да. Беше изрисуван навсякъде.

— Какво значи?

— Ужас, сър — искрено отвърна Керът. — Предупреждение за чудовищни събития.

— Е, ако някое от ония дребните гаднярчета пообиколи с една от тия горелки, определено _ще_ се сбъднат. Но казваш, че го драскат по стените?

Керът кимна.

— Трябва да сте наясно с джуджешките мини, сър. То е нещо като…

… емоционален парник, доколкото схвана Ваймс, въпреки че никое джудже не би го описало по този начин. Хората щяха да се побъркат, ако живеят така, сгъчкани наедно, без лично пространство, без истинска тишина, гледайки едни и същи лица всеки ден, години наред. И тъй като хората не страдаха от липса на хладни оръжия, щеше да е само въпрос на време от таваните да закапе кръв.

Джуджетата не се побъркваха. Те ставаха умислени, мрачни и вглъбени в работата си. Но чертаеха руднични символи.

Беше един вид неофициален балотаж, гласуване с графити, израз на възгледите им за действителността. В затвореното пространство на мината всеки проблем бе общ проблем, напрежението се прехвърляше от джудже на джудже като електрически заряд. Символите го заземяваха. Те бяха отвод, отдушник, начин да изкрещиш какво чувстваш, без да предизвикаш някого (с оглед на всичките хладни оръжия).

Последващият мрак: „Очакваме последиците с ужас“. Другият превод би гласял по същество: „Покайте се, грешници!“

— Има стотици руни за тъмнина — обясни Керът. — Някои са само част от всекидневния език, разбира се, като „Продължителният мрак“. Има много подобни. Но някои са…

— Окултни? — подсказа Ваймс.

— Невероятно окултни, сър. Има писания и книги за тях. А начинът, по който джуджетата възприемат книгите, думите и руните… ами няма да повярвате, сър. Све… те мислят, че светът е _написан_, сър. Всички думи имат огромна сила. Унищожението на книга е по-лошо от убийство на дълбинник.

— Схванах това донякъде — отвърна дежурен по дъска Ваймс.

— Някои дълбинници вярват, че символите за мрака съществуват — продължи Керът.

— Е, щом можеш да ги видиш на стената… — започна Ваймс.

— Съществуват в смисъл живеят, сър — уточни Керът. — Спотайват се долу в мрака под света и пораждат написването си. Чувал съм за Чакащия мрак… това е мракът, който запълва нова дупка. Закриващият мрак… за него не знам, но има и Встъпителен мрак. Дишащият мрак, той е от по-редките. Зовящият мрак, много опасен. Шепнещият мрак, Дебнещият мрак. Тайнственият мрак, виждал съм го. Всички те са в реда на нещата. Но Последващият мрак е много лош знак. Чувал съм по-старите джуджета да говорят за него. Казват, че може да накара светлините да угаснат, а и доста по-лоши неща. Когато започнат да рисуват този знак, положението е станало много лошо.

— Това е доста интригуващо, но…

— Всички в мината са изнервени до полуда, сър. Натегнати като жици. Ангуа каза, че го надушва, но и аз го надуших, сър. Отрасъл съм в мина. Когато нещо се обърка, всеки го прихваща. В подобни дни, сър, баща ми спираше всички изкопни дейности. Стават прекалено много нещастни случаи. Честно, сър, джуджетата са полудели от тревога. Последващият мрак е белязан навсякъде. Сигурно от миньорите, които наемат, откакто са дошли тук. Усещат, че нещо не е наред, но единственото, което могат да направят, е да го бележат.

— Е, висшият им граг е убит…

— Мога да усетя атмосферата в мина, сър. Всяко джудже може. Онази там е гранясала от страх и ужас, от чудовищен смут. А в дълбините има по-лоши неща от Последващия мрак.

За миг на Ваймс му се привидя отмъстителна тъмнина, която се отприщва през пещерите като прилив по-бързо, отколкото може да тича човек…

… което беше глупаво. Тъмнината не може да се _види_.

Всъщност я чакай… понякога може. Навремето, когато непрекъснато караше нощни смени, се бе научил да различава всички нюанси на тъмнината. А понякога имаше толкова плътна тъмнина, че почти усещаше как си проправя път през нея. В онези нощи конете ставаха плашливи и кучетата виеха, а долу в района на кланиците животните се отскубваха от кошарите си. Беше необяснимо, също като нощите, които бяха светли и сребристи, макар и без луна на небето. По онова време се бе научил да не използва малкия си стражеви фенер. Светлината само съсипва зрението, ослепява те. Вторачваш се в тъмнината, докато тя не мигне. Караш я да се свие под погледа ти.

— Капитане, малко се пообърках тук — призна Ваймс. — Не съм отраснал в мина. Джуджетата чертаят тези символи, понеже _мислят_, че ще се случи нещо лошо и искат да се предпазят, или понеже мислят, че мината _заслужава_ да й се случи нещо лошо, или защото _искат _да се случи нещо лошо?