Тери Пратчет - Туп!

— Може и трите накуп — отвърна Керът, потръпвайки. — Когато една мина се влоши, може да стане наистина _интензивно_.

— Е, хубава работа!

— О, може да бъде ужасна, сър, повярвайте ми. Но никой няма да нарисува най-лошия символ и да си _пожелае_ да се сбъдне. Във всеки случай само рисунката няма да е достатъчна. Трябва да искаш да се сбъдне с последния си дъх.

— Това пък какво значи?

— О, не искате да знаете, сър.

— Напротив, попитах.

— Не. Наистина не искате да знаете, сър. Наистина.

Ваймс щеше да се развика, но поспря да помисли за момент.

— Всъщност не, май не искам — съгласи се той. — Всичко това е само истерия и мистицизъм. Просто странен фолклор. Джуджетата му вярват. Аз — не. Така че… как накара върмите да оформят онзи знак?

— Лесно, сър. Просто натрих стената с парче месо. За върмите това е угощение. Исках да поразтърся малко Ревностен. Да го поизнервя, както сте ме учил. Исках да му покажа, че знам за символите. Все пак аз съм джудже.

— Капитане, това сигурно не е най-подходящият момент да узнаеш, но…

— О, знам, че ми се подиграват, сър. Двуметрово джудже! Но да си човек просто означава да си роден от хора. Това е лесно. Да си джудже не означава да си роден от джуджета, макар че е добро начало. Става дума за нещата, които вършиш. За определени ритуали. Аз съм ги извършил. Така че съм човек _и_ джудже. Дълбинниците имат известни затруднения с това.

— Отново говорим за тайнства, нали? — уморено въздъхна Ваймс.

— О, да, сър. — Керът се прокашля. Ваймс познаваше това особено покашляне. Означаваше, че капитанът има лоши новини и се чуди как да ги поднесе така, че да паснат на незаетото от „тотално влудяване“ пространство в главата на Ваймс.

— Изплюй камъчето, капитане.

— Ъ-ъ, появи се онова дребосъче — смотолеви Керът, отваряйки шепа. Духчето Гроздебери се поизправи.

— Тичах по целия път, Въведете Името Си Тук — гордо сподели то.

— Видяхме го да търчи по канавката — призна Керът. — Не беше трудно да го забележим с това бледозелено излъчване.

Ваймс измъкна кутията от джоба си и я сложи на пода. Духчето се покатери в нея.

— Ооо, колко е хубаво — промълви то. — Не ми говорете за плъхове и котки!

— Преследвали са те? Но ти си магическо създание, нали? — възкликна Ваймс.

— Те не знаят това! — проплака духчето. — Чакайте малко, какво щях… а, да. Питахте за нощния извоз. През последните три месеца допълнителният товар от медянки е средно четирийсет тона на нощ.

— Четирийсет тона? Толкова побира голяма стая! Защо не сме знаели за това?

— Знаели сте, Въведете Името Си Тук — отвърна духчето. — Но са ги извозвали от всички порти, разбирате ли, и сигурно никой пазач не е забелязал над една-две в повече.

— Да, но те са предавали доклади всяка вечер! Защо _ние_ не сме го забелязали?

Последва конфузна пауза. Духчето се прокашля.

— Ъмм, никой не чете докладите, Въведете Името Си Тук. Явно са в нечетивен формат, тоест „само за писане“, както им викаме в бранша.

— Не се ли предполагаше _някой_ да ги чете? — изръмжа Ваймс.

Отново настъпи гръмовна тишина.

— Струва ми се, че визираш себе си, скъпи — подметна Сибил, съсредоточена в кърпенето.

— Но аз съм шефът! — запротестира Ваймс.

— Да, скъпи. В това е същината, действително.

— Но аз не мога да си губя времето, заровен в разни бумаги!

— Тогава нареди някой друг да го прави, скъпи — посъветва го Сибил.

— Мога ли? — обнадежди се Ваймс.

— Да, сър — кимна Керът. — Вие сте шефът.

Ваймс загледа духчето, което му отвърна с охотна усмивка.

— Можеш ли да прегледаш _цялото_ ми входящо…

— … подово отделение — промърмори Сибил.

— … и да ми кажеш каквото е важно?

— С радост, Въведете Името Си Тук! Само един въпрос, Въведете Името Си Тук. Кое _е_ важно?

— Ами фактът, че боклукчарите извозват много повече гюбре от града е доста важен, мътните го взели, не мислиш ли?

— Не бих могъл, Въведете Името Си Тук. Аз _по същество_ нямам мисловен процес. Но допускам, че ако бях привлякъл вниманието ви към подобен факт преди месец, щяхте да ми кажете да си навра главата в пачи гъз.

— Така е — кимна Ваймс. — Сигурно щях. Капитан Керът?

— Сър! — изпружи се Керът.

— Какво е положението навън?

— Ами тролски банди цял ден обикалят из града. Както и джуджета. В момента доста джуджета висят на площад „Сатор“, сър, а значителен брой тролове се стичат към Площада на натрошените луни.

— За колко говорим?

— Около хиляда като цяло. Понаправили главите, разбира се.