Тери Пратчет - Туп!

— Значи тъкмо в настроение за бой.

— Да, сър. Достатъчно пийнали, за да оглупеят, но прекалено трезви, за да се строполят — обобщи Керът.

— Интересно наблюдение, капитане — замислено рече Ваймс.

— Тъй вярно, сър. Говори се, че ще започнат в девет. По уговорка, доколкото разбирам.

— Тогава мисля, че преди да се стъмни, трябва да разполагаме с куп ченгета в Чама, точно между тях, а ти? — каза Ваймс. — Предай нареждане до участъците.

— Вече го направих, сър.

— И се погрижи да спретнат някакви барикади.

— Всичко е уредено, сър.

— И да се свикат специалните цивилни.

— Дадох нареждане преди около час, сър.

Ваймс се поколеба.

— Трябва да бъда там, капитане.

— Сигурно ще имаме достатъчно мъже, сър — каза Керът.

— Но няма да имате достатъчно _командири_ — натърти Ваймс. — Ако Ветинари утре ме свика за конско поради масови буйства в центъра на града, не искам да му докладвам, че съм прекарал тиха семейна вечер. — Той се обърна към жена си. — Извинявай, Сибил.

Лейди Сибил въздъхна.

— Май ще се наложи да поговоря с Хавлок за часовете, през които трябва да работиш. Не ти се отразява добре, знаеш.

— Такава ми е работата, скъпа. Съжалявам.

— В такъв случай по-добре, че помолих готвача да затвори супата в канче.

— Шегуваш ли се?

— Не, разбира се. _Познавам_ те, Сам. Има и малко сандвичи в торбичката. Капитан Керът, да се погрижите да изяде ябълката и банана. Според доктор Лоун трябва да яде поне пет парченца плод или зеленчук на ден!

Ваймс се втренчи вдървено в Керът и Сали, опитвайки се да излъчи предупреждението, че първият, който пусне усмивка или дори спомене това на някого някога изобщо, ще си има наистина големи проблеми.

— А, между другото, доматеният кетчуп не е зеленчук — додаде Сибил. — Включително онова, което е засъхнало по гърлото на бутилката. Е, защо още висите тук?

>

— Има нещо, което не исках да споменавам пред нейна светлост — обади се Керът, докато подтичваха надолу към участъка. — Ъ-ъ, Дотук е мъртъв, сър.

— Кой е Дотук?

— Младши страж Хорас Дотук, сър. Треснаха го отзад по главата снощи. Докато бяхме на онази среща. Когато ставаха онези, ъ-ъ, „размирици“. Пратихме го в Безплатната лечебница.

— О, богове… — промълви Ваймс. — Сякаш беше преди седмица. Той беше с нас едва от няколко месеца!

— От лечебницата казаха, че мозъкът му е умрял, сър. Сигурен съм, че са направили всичко по силите си.

„А ние направихме ли? — запита се Ваймс. — Но беше проклето меле, а павето дойде от нищото. Можеше да уцели мен, можеше да уцели Керът. Вместо това удари хлапе. Какво ще кажа на родителите му? Убит при изпълнение на дълга си? Но дългът му не би трябвало да се състои в това да спира куп видиотени граждани да избият друг куп видиотени граждани. Всичко излезе от контрол. Не сме достатъчно. А сега сме още по-малко.“

— Ще ида да видя майка му и баща му ут… — започна той, а инертната му памет накрая се задейства. — Той няма ли… нямаше ли брат в Стражата?

— Тъй вярно, сър! Младши страж Хектор Дотук, сър. Постъпиха заедно. Долу е, на улица „Чревцата“.

— Тогава издири сержанта му и предай, че _не_ разрешавам Хектор да излиза на улицата довечера, ясно? Искам да се запознае с радостите на картотекирането. В килия по възможност. С много дебел шлем на главата.

— Разбирам, сър — отвърна Керът.

— Как е Ангуа?

— Мисля, че ще се оправи, като полежи малко, сър. Мината наистина й подейства зле.

— Ужасно, ужасно съжалявам, че… — започна Сали.

— Вината не е твоя, младши страж… Сали — прекъсна я Ваймс. — Моя е. Знам за вампирите и върколаците, но имах нужда и от двете ви там долу. Това е просто едно от онези решения, ясно? Предлагам ти да си вземеш свободна вечер. Не, нареждам ти! Справи се много добре като за първи ден. Заминавай! Отпусни глава… или каквото там.

Погледаха след нея, докато се изгуби от поглед, преди да продължат надолу.

— Много я бива, сър — обади се Керът. — Бързо възприема.

— Да, много бързо. Виждам, че ще бъде полезна — замислено отвърна Ваймс. — Не ти ли се струва странно, капитане? Появява се точно когато имаме нужда от нея.

— Тя е в Анкх-Морпорк от два-три месеца все пак. А и Лигата поръчителства за нея.

— Кофтимели също е тук от близо два-три месеца — отбеляза Ваймс. — Пък ако искаш да откриеш разни отговори, ние не сме лоша партия. Всъщност сме _официални_ носопъхци.

— Сър, да не би да мислите, че…

— О, сигурен съм, че е въздържател, но не мисля, че вампир ще се домъкне чак от Юбервалд, за да се упражнява на виолончело. Все пак, както каза, върши добра работа. — Ваймс за момент се вторачи в празното пространство, след което запита замислено: — Един от нашите специални цивилни не работи ли за семафорната компания?