Тери Пратчет - Туп!

Ваймс реши, че минута е достатъчна за този исторически момент. Малкият Сам бе в докопващата възраст и изобщо нямаше да узнае как свършва всичко това, ако синът му изядеше исторически паметник.

— Може ли да разменим две думи, младши страж? — обърна се той към Сали на тръгване. — Смяната идва след минута.

— Разбира се, сър — отвърна Сали.

Ваймс отиде до един ъгъл в каверната и изчака Ноби и Фред Колън да се дотътрят начело на смяната.

— Радваш ли се, че се присъедини към нас, младши страж? — подхвана той, когато тя забързано се доближи до него.

— Много, сър!

— Добре. Да идем горе на светло, а?

Изкачиха тунела и излязоха във влажната жега на Куумската долина, където той приседна на един камък и се вторачи в нея. Малкият Сам играеше в нозете му.

— Има ли нещо, което искаш да споделиш с мен, младши страж?

— Трябва ли да има, сър?

— Не мога да докажа нищо, разбира се — сви рамене Ваймс, — но си агент на Низшия крал, нали? Шпионираше ме.

Изчака я да обмисли вариантите. Лястовичките пикираха в ескадрони над главите им.

— Аз, ъ-ъ, не бих назовала нещата точно така, сър — накрая отвърна тя. — Държах под око Кофтимели и чух за мината под града, а после като взе да става напечено…

— … ти се стори добра идея да станеш страж, така ли? Лигата знаеше ли?

— Не! Вижте, сър, не шпионирах _вас_…

— Казала си му, че тръгвам за Куумската долина. А онази нощ, като пристигнахме, излезе на малка въздушна разходка. Просто да поразкършиш криле, а?

— Вижте, шпионажът не е призванието ми! Присъединих се към новата стража в Начук. Опитвахме се да постигнем нещо там. Исках да дойда в Анкх-Морпорк, понеже… ами всички искаме. Да се научим, разбирате ли? Как успявате да го направите? Всички ви хвалят! А когато ме повика Низшият крал, си помислих „Какво толкова лошо има?“. Кофтимели и там бе създал проблеми. Ъ-ъ… аз всъщност никога не съм ви лъгала, сър.

— Рис вече знаеше за Тайната, така ли?

— Не, сър, не по същество. Но мисля, че имаше причина да подозира наличието на нещо там долу.

— Тогава защо просто не е отишъл да погледне?

— Джуджета да копаят в Куумската долина? Троловете щяха да, ъ-ъ, да откачат, сър.

— Но не и ако джуджетата само разследват защо ченге от Анкх-Морпорк гони някакви престъпници из пещерите, а? Не и ако ченгето е добрият стар Сам Ваймс, който всеки знае, че е точен като стрела, макар и не най-острият нож в долапа. Не можем да подкупим Сам Ваймс, ама що да се хабим, като можем да му вържем шал през очите?

— Вижте, сър, разбирам как се чувствате, но… ами… ето момченцето ви си играе в Куумската долина, при всички тези тролове и джуджета наоколо, които не се бият. Нали така? Не съм лъгала, сър, просто… взаимодействах. Струваше ли си, сър? Ха, доста ги притеснихте, като отидохте при магьосниците! Блясък не бе напуснал града! Рис трябваше да го докара по въздух през нощта. Те всъщност само ви следваха. Единственият, който ви подлъга, бях аз, но се оказва, че не ме е бивало особено. Те се нуждаеха от вас, сър. Огледайте се и кажете не си ли струваше…

На стотина метра от тях камък с размерите на къща, тикан и направляван от дузина тролове, изтрополи по скалата, падна върху една дупка и я затапи като яйце в чашка. Последваха радостни възгласи.

— Може ли да спомена още нещо, сър? — обади се Сали. — _Знам_, че Ангуа е зад мен.

— За теб съм сержант Ангуа — процеди до ухото й Ангуа. — Освен това не подлъга и мен. Казах ти, че не обичаме порти в Стражата. Но ако ви интересува, сър, мирише, сякаш казва истината.

— Държиш ли още връзка с Низшия крал? — запита Ваймс.

— Да, и съм сигурна, че той ще… — започна бързо Сали.

— Ето моите искания: граговете и каквото е останало от охраната им се връщат с мен в Анкх-Морпорк. Включително Ревностен, макар и да разбрах, че ще минат седмици, преди да може отново да говори. Ще се изправят пред Ветинари. Поел съм обещания и никой няма да ме спре да ги изпълня. Ще бъде трудно да им лепна големи обвинения, но поне ще опитам, дявол да го вземе! И понеже се обзалагам на вечерята си, че Ветинари има пръст в цялата тази работа, няма да се учудя, ако накрая ги прати в пакет на Рис. Предполагам, че _той_ има достатъчно дълбока килия за всеобщ комфорт. Разбра ли?

— Да, сър. А останалите искания?

— Същите, но на по-висок тон — отсече Ваймс. — Ясно?

— Абсолютно, сър. В такъв случай аз, разбира се, ще подам оставка.

Ваймс присви очи.

— Ще подадеш оставка, когато аз ти кажа, младши страж! Прие кралския шилинг, помниш ли? И даде клетва. Марш да взаимодействаш!