Тери Пратчет - Туп!

— Не, не, господин Ваймс, той съвсем го оплеска! — не издържа Фред Колън. — Било е едно време, нали? Трябва значи да е с едновремешните думи, като… ъ-ъ… издумвай!

Ваймс се засмя на осенилата го идея. „Защо пък не — каза си той. — Би могло. Говорим не толкова за думи, а за звуци…“

Свитсън наблюдаваше опитите с озадачено изражение.

— Как е на джуджешки „отварям“, господин Свитсън? — запита Ваймс.

— В смисъл на „отварям книга“? Казваме „дхуе“, командире.

— Хмм. Няма да стане. Ами… „говоря“?

— О, това е „ооргк“ или в заповедна форма „коогк!“, командире. Но не мисля…

— Извинете! — високо каза Ваймс.

Глъчката от гласове замря.

— Коо! — извика Ваймс.

Сините и зелени светлинки спряха да примигват и започнаха да се движат по метала, формирайки сини и зелени квадратчета.

— Мислех, че художникът не е знаел джуджешки — обади се кралят.

— Да, но е говорел перфектен пилешки — възрази Ваймс. — Ще обясня по-късно…

— Капитане, докарайте граговете — нареди кралят. — Пленниците също, дори троловете. _Всички_ трябва да чуят това!

Повърхността на куба сякаш се движеше върху кожата на Ваймс. Някои от зелените и сини квадратчета леко изпъкнаха над метала.

Кутията започна да говори. Разнесоха се отсечени звуци, които наподобяваха джуджешки, макар че Ваймс не разбра ни дума. Последваха ги няколко силни почуквания.

— Втори събор на Главината — прошепна Свитсън. — Диалектът е точно като по онова време. Който и да говори, току-що каза „Туй нѣщо действува ли?“

Гласът отново заговори. Докато накъсаните стари срички се редяха, Свитсън продължи:

— Пѫрвото дѣло на Такь бе да пропише; второто дело на Такь бе да напише Законитѣ; третото дѣло на Такь бе да напише Свѣть; четвъртото дѣло на Такь бе да напише пѣщѣръ; петото дѣло на Такь бе да напише гѣодъ, каменьно яйцѣ; и в сумракъ на пѣщѣрнатъ гѫрловина гѣодать снесе Братѣтъ; ѣдиният Брать тръгна към свѣтлината и се изправи под откритото нѣбѣ…

— Това е историята на делата, написани от Так — прошепна Веселка на Ваймс.

Той сви рамене, проследявайки с очи неколцина от стражите да прибутват към кръга старите грагове, между които и Ревностен.

— Не е новост или нещо подобно? — разочарова се Ваймс.

— Всяко джудже я знае, сър.

— … той бѣшѣ пѫрвото Джуджѣ — преведе Свитсън. — Откри Законитѣ, написани от Такь, и бе помрачѣнь…

Пращящият глас продължи и Свитсън, затворил очи да се концентрира, внезапно ги отвори в шок.

— … ъъ… И тогаз Такь поглѣдна камѫка, който сѣ опитвашѣ да оживеѣ, и Такь се усмихна и написа: „Всички се стрѣмят“ — джуджето издигна глас над нарастващото вълнение около себе си. — И зарадь сторѣното от камѫка, той го нарѣче да е пѫрвия Троль, с радость от животъ, който дойде неканень. Тия са дѣлата, дето Такь написа! — Свитсън вече крещеше, за да надвика шума.

Ваймс се почувства като аутсайдер. Изглежда всички освен него спореха. Надигаха се брадви.

— АЗЬ, КОЙТО СѢГА ВИ ГОВОРЯ, СѪМ Б’ХРИАН КЪРВАВИЯ ТОПОРЬ, ПО ПРАВОТО НА ГРАНИТНАТА ПИТА ИСТИНСКИЯТ КРАЛЬ НА ДЖУДЖЕТАТА! — изрева Свитсън.

Пещерата затихна, с изключение на отекналия вик, връщащ се от далечната тъмнина.

— Наводнѣнието ни завлече в пѣщѣрите. Тѫрсихме се едни други, зовѣхме в мракъ. Умираме. Телатъ ни са натрошени от ужасната вода с… каменни зѫби. Нѣмамѣ сили да се катерим. Водата ни обгражда отвсѣкѫде. Тозь заветь ще поверим на младия Силенврѫката, който е още подвижѣн, с надѣждатъ да стигне бѣл свѣть. Защото случилото се днесь не трѣбва да се забравѣ. Не тоз край бе желань! Дойдохме да сключимь примирие! Туй бе тайнатъ, грижливо подготвяна от много години!

Кутията спря да говори. Но все още се дочуваха слаби стонове и шум на вода.

— Сир, настоявам това да не се слуша! — извика Ревностен сред граговете. — Това са само лъжи и нищо повече! Няма грам истина! Кой ще докаже, че гласът е на Кървавия Топор?

„Капитан Гъд изглежда малко несигурен — забеляза Ваймс. — Кралската охрана? Е, те приличат най-вече на онзи тип здравеняци, които са верни до гроб и не отбират много от политика. Миньорите? Ядосани и объркани, понеже старите грагове крещят. Положението ще се скофти наистина _светкавично_.“

— Градска стража, при мен! — изрева той.

Откъслечните слаби гласове от куба затихнаха и заговори друг глас. Детритус бързо вдигна глава и възкликна:

— Туй е Дъртия Трол!

Свитсън се поколеба за миг.

— … ъ-ъ… аз съм Диамантеният крал на троловете — преведе той, гледайки отчаяно към Ваймс. — Ний во истина дойдохме да сключим мир. Но мъглата падна върху назе, а като се дигна, некои тролове и джуджета викнаха „Засада!“. Почнаха да се бият, глухи за командите ни. И тъй се счепкаха трол с трол и джудже с джудже и глупците ни сториха сите на глупци, докат воювахме да спрем война, дорде покрусеното небе ни помете.