Хиляда нощ - Том I (Том I)

— Хвала на Аллах!

Изведнъж от небесата блъвна огън, който едва не изгори всички. Те кацнаха и ме изоставиха на висока планина. Останах сам в планината, прокълнах себе си и възкликнах:

— „Няма сила и воля освен у великия всевишен Аллах!“ Щом се отърва от някоя беда, попадам в друга, още по-лоша!

Стоях на планината и не знаех накъде да тръгна. Но ето че се появиха двама момци, всеки държеше златен жезъл и се подпираше на него. Отидох при тях, поздравих ги.

— Заклевам ви в Аллах! — възкликнах. — Кои сте вие и какви сте?

— Ние сме роби на Всевишния! — отговориха момците.

Подадоха ми жезъл от черно злато, подобен на техните, и ме оставиха пак сам. Тръгнах по планинското било, като се подпирах на жезъла и си мислех за двамата. Не щеш ли, изпод планината изскочи змия, която носеше в устата си човек. Бе го захапала за краката, а той викаше:

— Който ме спаси, Аллах ще го отърве от всякаква беда!

Скочих към змията, ударих я по главата със златния жезъл и тя изпусна човека от устата си. Той се затича към мен и викна:

— Моето спасение от тази змия дойде от твоята ръка! Не ми остава друго, освен да вървя с теб из тази планина и да не те изоставям.

Тръгнахме из планината. Към нас се приближиха някакви същества. Сред тях бе човекът, който ме бе понесъл на раменете си.

— Приятелю, така ли прави приятел с приятеля си? — запитах го аз.

— Ти щеше да ни погубиш с възхвалата си към Аллах, докато беше на гърба ми! — викна той.

— Извинявай, но аз нищо не знаех за това! Но това вече никога няма да се повтори!

Той склони да ме вземе пак на гърба си, но при условие да не споменавам името на Аллах и да не го възхвалявам, докато съм на гърба му. Понесе ме както предишния път и ме върна у дома. Жена ми ме посрещна, а после ми каза:

— Отсега нататък се пази! Те са братя на дявола и не споменават името на всевишния Аллах!

— А как е живял баща ти с тях? — запитах аз.

— Баща ми не бе от тях и не правеше като тях! — отговори тя. — Аз си мислех, че когато умре той, ти ще продадеш всичко, което имаме, ще вземеш стока и ще се завърнеш в родината си. Готова съм да дойда с тебе — след като умряха баща ми и майка ми, няма защо повече да стоя в този град!

Малко по малко започнах да продавам имането на шейха и да следя няма ли някой от града да тръгне нанякъде, за да потегля с него. Докато чаках, разбрах, че няколко търговци искат да пътуват. Те си построиха голям кораб, аз заявих, че искам да пътувам с тях, платих им колкото трябваше, че и отгоре, и натоварих жена си с цялата покъщнина и стока на кораба. Пътувахме от остров на остров, от море в море, попътният вятър ни тласкаше, докато ни доведе до Басра. Не останах там, натоварих всичко, което имах, на речна гемия и потеглихме за Багдад. Прибрах се в моята махала, влязох в дома си, поздравих се с близки, познати и роднини и разтоварих всичките стоки по складовете си. Близките ми бяха пресметнали колко време ме е нямало по време на седмото ми пътешествие — цели двайсет и седем години не бях се връщал!

Когато се върнах, разказах на всички какво ми се бе случило и как се бях напатил. После дадох обет пред Аллах след седмото си пътешествие повече да не пътувам нито по суша, нито по море! Та това е, Синдбад Хамалино, Синдбад Сухоземецо, всичко, което ми се е случило и от което си патих!

И така те живели в приятелство и уважение, в още по-голяма радост и веселие, докато не дошъл онзи, който сладости прекъсва, близък от близък откъсва, в прах дворци оставя и гробници поставя, който е край на всички краища! Хвала на Вечно живия, който не умира!

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6537

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

Хиляда и една нощ

(Том I)

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

ISBN: 954-528-438-2

Книгоиздателска къща „Труд“

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

По-важните исторически и географски названия, имена, титли, непознати думи и специфични термини са обяснени по азбучен ред в края на тома — бел.прев.

Джин (коран., фолкл.) — дух. Наричан още ифрит, марид, гул и др. В ислямската традиция се допуска съществуването на свят, паралелен на нашия — на „долната“ земя, изпълнен с джинове, които живеят в условия и нрави, подобни на човешките. Те са добри и лоши, мъже и жени, мюсюлмани и неправоверни, имат свои царе, водят помежду си войни и т.н. — бел.прев.