Хиляда нощ - Том I (Том I)

Но ето че течението ме доведе край голям град с красиви сгради и много хора. Като ме зърнаха как се нося със сала, ми метнаха въже, аз го вързах за сала и те ме измъкнаха на брега. Строполих се при тях. Измежду тези хора излезе възрастен шейх. Той ме поздрави и ми даде прекрасни дрехи да прикрия голотиите си. После ме отведе в хамама, донесе ми съживителни напитки и приятни благовония. След това ме поведе към дома си и ме въведе в него, настани ме на лично място, приготви ми вкусна храна, аз ядох до насита и възхвалих Всевишния за спасението си. После шейхът ми отреди да бъда сам в стая от дома си и нареди на слугите и неволниците да изпълняват всичко, което ми бе нужно. Те започнаха да се грижат за мене. Три дни му гостувах, на четвъртия шейхът дойде при мен и ми каза:

— Ти си приятен човек, синко! Хайде да отидем на пазара, там ще продадеш стоката си, ще купиш нещо, ще завъртиш търговия!

Помълчах и си помислих: „Що за приказки! Откъде пък да имам някаква стока!“ А шейхът продължи:

— Не се колебай и не му мисли, синко! Ела с мен! Намерим ли някого, който да ти даде добра цена — вземай парите, пък ако не те задоволява, ще запазиш стоката в моите складове, докато й дойде времето да я продадеш!

Отидохме на пазара и там видях, че той е разглобил сала, с който бях пристигнал, и го е дал на посредника да обяви сандаловото дърво за продан…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ТРИЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Синдбад Мореплавателя за седмото му пътешествие:

Обявиха наддаването, цената растеше, докато стигна хиляда динара. Погледнах шейха и той рече:

— Синко, в такива дни това е цената на стоката ти. Ще я продадеш ли за толкова, или ще изчакаш и ще я запазиш в складовете ми, докато дойде време цената да порасне?

— Съдбата ми е в ръцете ти! — казах. — Прави каквото знаеш!

— Синко! — рече той. — Ще ми продадеш ли тази дървесина, ако ти дам сто златни динара повече, отколкото ти дават търговците?

— Продавам я! — отговорих аз. — Вземам парите!

Той нареди на слугите си да отнесат дървесината в складовете му. Върнахме се у дома му, седнахме, той ми преброи цялата сума за дървесината, донесе няколко кесии, сложи парите в тях, завърза ги, заключи ги в каса с железен катинар и ми подаде ключовете. А след няколко дни ми каза:

— Синко, искам да ти предложа нещо и ти да ме послушаш! Аз съм вече стар човек! Но си нямам мъжко чедо. Имам малка дъщеря, много красота има и много пари ще наследи. Искам да я омъжа за тебе и после да я вземеш в страната си. Ще ти оставя всичко, което имам — и като видя, че мълча и нищо не казвам, продължи: — Послушай, синко, каквото ти казвам! Дам ли ти дъщеря си за жена, ти ще станеш мой син и всичко, което е мое, ще стане твое! Ако искаш — върти търговия, ако не искаш — заминавай за страната си, никой няма да ти попречи! Това е твое имане, ти го държиш в ръцете си, прави каквото искаш с него! Избирай!

— За бога! — възкликнах аз. — Та ти ми стана като баща! Аз толкова ужаси съм преживял, че не знам какво да мисля! Нека бъде волята ти!

Тогава шейхът нареди на слугите си да доведат кадия и свидетели и ме ожени за дъщеря си. Въведоха ме при нея и аз видях, че е стройна и кръшна, с много накити, огърлици, гривни, които не могат да се оценят дори за хиляда хиляди в злато. Влязох при нея и между нас пламна голяма обич.

Живях известно време спокойно и богато. Скоро баща й се пресели в лоното на всевишния Аллах. Приготвихме го, погребахме го и аз сложих ръка на всичко. Търговците ми дадоха неговия сан, защото той бе техен старейшина, техен шейх и нищо не можеше да се предприеме без негово знание и съгласие. Така заех мястото му.

Когато се позапознах с хората в града, открих, че в началото на всеки месец техният външен вид се променя, поникват им криле и те политат в небесата, а в града остават само децата и жените. Помислих си: „Дойде ли началото на месеца, ще помоля някой от тях да ме заведе там, където отиват!“

И ето че в началото на месеца те смениха образите си. Отидох при един и му казах:

— Заклевам те да ме вземеш със себе си, да поразгледам това-онова, и ще ме върнеш обратно!

— Това е невъзможно! — отговори той.

Аз продължих да настоявам, докато накрая той се смили. Отидох при тях, улових се за него и той полетя с мене. Не бях предупредил никого вкъщи — нито слугите, нито близките си. А човекът летеше, ли летеше, аз седях на раменете му, той се издигна толкова високо, че чух гласовете на ангелите от висотата на звездите, и викнах: