Хиляда нощ - Том I (Том I)

Човекът ми донесе памучен чувал и рече:

— Вземи този чувал и го напълни с чакъл от брега. Ще излезеш с някои хора от града — ще те запозная с тях и ще те препоръчам — и ще правиш това, което те правят. Дано да посъбереш нещо, което да ти помогне да отпътуваш и да стигнеш до дома си!

Поведе ме този човек, изведе ме от града, аз посъбрах дребен чакъл и напълних торбата. Една дружина хора също излязоха, той ме отведе при тях, представи ме и каза:

— Този човек е чужденец! Вземете го с вас и го научете как се събира. Дано събере нещо, с което да се издържа. Трябва да му помагате и да го обичате!

Поздравиха ме и ме взеха със себе си. Всеки носеше чувал като моя, пълен с чакъл. Вървяхме, що вървяхме, стигнахме широка долина с високи дървета — никой човек не може да се покатери на тях. В тази долина живееха много маймуни. Щом ни зърнаха, те се разбягаха и се изпокатериха на дърветата. Хората започнаха да ги замерят с камъчета, а те късаха от плодовете на дърветата и замеряха с тях хората. Огледах плодовете, които хвърляха — бяха индийско орехче. Гледах аз какво правеха хората, избрах си едно високо дърво с много маймунила него, и започнах да ги замерям. Те късаха от орехчетата и също ме замеряха. Събрах ги, както правеха всички, и докато се свършат камъчетата, насъбрах много нещо в чувала. Когато хората свършиха работата си, насъбраха всичко в чувалите си. Върнахме се в града преди мръкване. Отидох при моя приятел, който ме бе свързал с дружината, предадох му всичко събрано и му благодарих за благодеянието.

— Ти си го вземи, продай го и печалбата е твоя! — каза той. После ми даде ключ за някакъв килер и добави: — Остави там орехчетата, които ти останат. Всеки ден излизай с тези хора както днес! Което събереш — отстрани повреденото, продавай, използвай парите си и ги събирай на това място! Дано събереш повечко, че да си помогнеш из пътя!

Започнах да правя, както ми бе казал. Всеки ден пълнех чувала с чакъл, тръгвах с дружината и правех, каквото правеха всички.

Така поживях известно време, докато един ден се появи кораб, който хвърли котва. В него имаше търговци със стока. Те продаваха, но и купуваха индийско орехче и други стоки. Отидох при приятеля си, казах му за кораба и споделих, че съм решил да се върна в родината си.

— Ти сам решавай! — рече той.

Сбогувах се, благодарих му за щедростта, отидох на кораба, срещнах се с капитана, спазарих се за цената и натоварих колкото орехчета бях насъбрал. Същия ден тръгнах на път.

Пътувахме от остров на остров, от море в море. Навсякъде, където хвърляхме котва, продавах от индийското орехче или го заменях с друга стока. Минахме край един остров, където имаше канела и черен пипер. Един от пътниците разказа, че е виждал как под всеки грозд от пипер имало голямо листо, което му пазело сянка и го предпазвало по време на дъжд, а когато дъждът спирал, то се отдръпвало и се извивало встрани. Замених много индийско орехче с канела и черен пипер. Минахме край Острова на веселията, където расте коморско алое. На пет дни път от него стигнахме остров, където расте китайско алое, което е по-високо от коморското, но тамошните жители са по-неприятни и по вид, и по вяра — порочни са, пият вино и не умеят да се молят. После стигнахме до остров с ловци на бисери. Дадох им малко от индийското орехче и им рекох:

— Гмурнете се за мое щастие и късмет!

Те се гмурнаха благополучно, извадиха множество едри и скъпи бисери и викнаха:

— За бога, господине, голям е късметът ти!

Взех на кораба всичко, което ми извадиха. Потеглихме и по волята на Всевишния стигнахме до Басра. Слязох от кораба, останах малко и после заминах за Багдад. Влязох в моята махала, прибрах се у дома, където поздравих близки и приятели. Аллах ме възмезди с четири пъти повече, отколкото бях загубил. Сред многото богатства и печалби забравих колко бях претърпял, и заживях както преди сред приятели и събеседници. Та това са най-големите чудесии, които ми се случиха по време на петото пътешествие! Но вие вечеряйте, вечеряйте!

Когато всички се навечеряли, Синдбад Мореплавателя дал на Синдбад Хамалина сто мискала злато, той ги взел и си тръгнал доволен. А на другия ден той пак отишъл в дома на Синдбад Мореплавателя и се поразговорили, докато се събрали и останалите приятели. Сложили трапезата, яли, пили и се веселили и Синдбад Мореплавателя им разказал следващата си история.