Хиляда нощ - Том I (Том I)

Като се събудих, седнах да мисля какво ще правя сега, като се свършиха хлябът и водата. И в тоя миг скалата се разтресе и блесна светлина. „Какво ли ще е това?“, помислих си. Зърнах горе хора, които надничаха в кладенеца. Те спуснаха един мъртъв мъж, а след него и една жена, която плачеше. Спуснаха също доста хляб и вода. Виждах жената, но тя не ме забелязваше. Затвориха отвора на кладенеца и си отидоха. Станах, грабнах бастуна на някакъв мъртвец, приближих се до жената изотзад и я ударих по главата. Тя падна на пода. Ударих я втори и трети път — тя умря. Взех хляба и водата й, отмъкнах всичко по нея — а тя имаше много накити: гривни, огърлици, скъпоценни камъни и драгоценни метали. Взех хляба и водата и ги отнесох в моето ъгълче, което си бях стъкмил. Хапвах и пийвах по малко, колкото да се подкрепя, боях се всичко да не свърши бързо и да умра от глад и жажда.

Така живях известно време. Щом погребваха някого, аз убивах живия, погребан с него, вземах хляба и водата му и преживявах. Един ден се стреснах от сън и чух, че някъде в пещерата нещо се движи и цвърка. Станах и отидох нататък, като стисках бастуна на мъртвеца. Като ме усети, то избяга от мене — бе някакво животинче! Последвах го до дъното на пещерата и там от някаква малка дупка ми проблесна светлинка. Затичах се към нея. Колкото повече я приближавах, толкова по-забележима ставаше тя. Разбрах, че е някаква пукнатина, която води навън. Оказа се процеп в скалата, вероятно изкопан от диви зверове, които влизаха оттук, за да се нахранят до насита с леш, и пак се измъкваха.

Когато зърнах тази светлина, душата ми се отпусна, сърцето ми се успокои. Разширих процепа, измъкнах се навън и се оказах край брега на солено море върху висока планина, която отделяше това море от острова с града. Никой от там не можеше да се добере до това място. Върнах се в пещерата и пренесох всичкия хляб и водата, които бях събрал. Пообрах дрехите на някои мъртъвци и събрах най-различни накити, скъпоценности, бисерни огърлици, сребърни и златни гривни с различни скъпоценни камъни. Установих се край морския бряг. Всеки ден влизах в пещерата. Погребяха ли някого — отнемах храната и водата на живия и го убивах независимо дали бе мъж или жена. Измъквах се, сядах на брега и чаках Всевишният да ми изпрати спасение чрез някой кораб, който да ме прибере. Полека-лека изнесох от пещерата всички скъпоценности и ги вързах при дрехите си. Така поживях известно време. И както си седях един ден край морето и мислех за съдбата си, видях кораб. Грабнах бяла дреха на някакъв мъртвец, вързах я за бастуна и се затичах по морския бряг, като я размахвах. Те ме забелязаха, приближиха до брега, чуха виковете ми, изпратиха ми лодка с няколко души, които, когато доближиха, ми викнаха:

— Кой си ти? Защо си на това място? Как си стигнал до планината? Ние през целия си живот жив човек по нея не сме виждали!

— Търговец съм! — отговорих. — Корабът ми потъна!

Прибраха ме в лодката, натовариха всичко, което бях насъбрал в пещерата, и ме отведоха на кораба. Застанах пред капитана и той ме заразпитва:

— Как си стигнал до това място, човече? Това е огромна планина, зад нея има голям град. Цял живот пътувам по това море и минавам край тази планина, но само зверове и птици съм виждал по нея!

— Търговец съм! — отговорих му аз и му разказах за случилото се. — Съдбата и късметът ми помогнаха да се добера до тази планина заедно с вещите ми и зачаках тук някой да мине и да ме прибере!

Не му разказах какво ми се бе случило в града и в пещерата — боях се да не би на кораба да се окажеше някой от този град. Извадих пред капитана доста от имането си и рекох:

— Вземи това за доброто дело, което ми стори!

Той не прие дара и отговори:

— Ние, ако видим корабокрушенец в морето или на някой остров, не вземаме нищо от него, а го прибираме при нас, храним го, поим го, ако няма дрехи — обличаме го, а отведем ли го жив и здрав на брега, даваме му и някой дар от нас!

Продължихме пътя си от остров на остров, от море в море. Бях се молил за спасението си и сега бях щастлив, че съм жив и здрав. Но всеки път, когато си спомнях какво бях преживял в пещерата, губех разсъдък. Накрая стигнахме живи и здрави в Басра. Слязох там, останах няколко дни в града, после пристигнах в Багдад. Дойдох в моята махала и влязох в моя дом, където ме посрещнаха роднини и приятели. Те ме разпитваха, бяха радостни и щастливи, че съм се прибрал жив и здрав.

— Та това са най-големите чудеса, които ми се случиха по време на четвъртото пътешествие! — завършил разказа си Синдбад Мореплавателя. — Сега, братко, вземи си от трапезата ми, както повелява обичаят. Утре ела пак, за да ти разкажа за петото си пътешествие!