Хиляда нощ - Том I (Том I)

Той наредил да дадат на Синдбад Хамалина сто мискала злато, опънал трапезата, хората хапнали и се разотишли много учудени от разказа му, защото всеки разказ бил по-интересен от предишния.

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

Разправят, царю честити, че на другия ден, когато всички отново се събрали, Синдбад заразказвал историята на петото си пътешествие:

Вече знаете, братя, че когато се върнах от четвъртото си пътешествие, се отдадох на пирове, веселби и удоволствия. Така позабравих всичко, което ми се бе случило и което бях препатил — толкова голяма бе радостта ми от печалбите и успехите. Но пак ми се прииска да попътувам, да разгледам чужди страни и острови.

И щом се реших на това, накупих стоки, стегнах вързопите, напуснах Багдад, отидох в Басра, тръгнах край брега и видях голям, висок и хубав кораб. Бе строен наскоро, хареса ми и го купих. Наех капитан и моряци, качих няколко роби и слуги за себе си и натоварих стоката си. Дойдоха няколко други търговци. Тръгнахме щастливи и доволни с пожелания за здраве и печалби.

Пътувахме така от остров на остров, от море в море, разглеждахме острови и чужди земи, слизахме на сушата, продавахме, купувахме и така, докато стигнахме до някакъв голям ненаселен остров. Бе сух, беден и по него не се забелязваше нищо освен едно голямо бяло кубе.

Отидохме да го разгледаме — оказа се голямо яйце на птицата Рух.

Когато търговците излезли на брега — тогава аз останах на кораба, — те го разгледали, заудряли го с камъни, строшили го и от него изпаднало пилето. Задърпали го те, измъкнали го от яйцето, заклали го и събрали много месо от него. Когато някои се върнаха, един от пътниците ми прошепна:

— Я иди да видиш онова яйце, което мислехме за кубе!

Слязох аз да го видя и зърнах как търговците го доразчупват.

— Не правете това! — викнах. — Ще се върне птицата Рух, ще разтроши кораба и ще ни погуби!

Не ме послушаха. И изведнъж, докато вършеха всичко това, слънцето изчезна от погледа ни, денят помрачня, над нас се появи облак и всичко се стъмни. Вдигнахме глава да видим какво става, и видяхме, че Рух се спуска с писък от небесата, а крилата й затулят слънцето. Когато долетя и забеляза, че яйцето й е строшено, тя изкрещя гръмко. Тази, изглежда, бе мъжката, защото малко по-късно долетя и женската. Двете птици се спуснаха с крясъци срещу хората на кораба.

— Дигайте котва! — завиках аз.

Капитанът забърза, търговците се качиха на кораба, той се заклати и потегли. Щом видяха, че сме вече в морето, птиците се скриха за известно време. Толкова бързахме да се спасим от тях и да напуснем земите им, но те пак се появиха и ни настигнаха. Всяка мъкнеше в ноктите си голяма скала. Мъжката хвърли скалата си върху нас. Капитанът успя да отклони кораба и да се изплъзне — скалата падна в морето. Тогава женската хвърли своя товар. Макар да бе по-малък от първия, нейният каменен блок падна върху кърмата на кораба, разтроши го на двайсет къса и всички, които бяха на него, потънаха в морето.

Опитвах да се спася — че толкова сладко е да се живее! Всевишният ми изпрати дъска от кораба. Вкопчих се в нея, възседнах я и загребах с нозе. Вятърът и вълните ми помагаха да се придвижвам. Корабът потъна, аз успях да изплувам до някакъв остров и с последни усилия се изкачих на брега. Полежах известно време, починах си и душата ми се поуспокои. Тръгнах из острова и видях, че е като райски кът — със зелени дървета, буйни потоци и звънкогласи птици.

Дойде нощта. Будувах пребит от огромната умора и от страха. Не чувах гласове, не виждах никого. Изчаках до сутринта и тръгнах между дърветата. Край един извор с вода видях саксия, а до нея седеше благопристоен шейх. Пристъпих към него, поздравих го, той ми отговори на поздрава с кимване, без да каже дума.

— Шейх, защо седиш на това място? — запитах го.

Той поклати глава и ми направи знаци да го понеса на гърба си и да го отнеса при някаква друга саксия. Наведох се, качих го на раменете си и го отнесох там, където бе посочил.

— Слез полека! — казах му.

Но той не слезе от раменете ми, а обви шията ми с нозете си.

Погледнах към тези нозе и видях, че са черни и твърди като биволска кожа. Ядосах се, понечих да го хвърля от раменете си, но той впи нозе в шията ми и ме стисна така, че ми причерня и паднах на земята. Той вдигна единия си крак и ме зарита по гърба и раменете. Скочих на крака. Той остана, яхнал раменете ми. Прималя ми. Шейхът ми направи знак с ръка да вляза между дърветата с най-хубавите плодове. Възпротивях ли се, той ме риташе в слабините. Сочеше ми с пръст накъде да вървя, аз го понасях натам, но заколебаех ли се, забавях ли се, той ме удряше. Бях станал негов пленник.