Хиляда нощ - Том I (Том I)

— Ти кой си? Откъде се появи?

— Хора — отговорих, — аз съм само един нещастник!

И им разказах за всичко, което ми се бе случило, за всички ужаси и беди, които бях преживял…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Синдбад Мореплавателя за четвъртото му пътешествие:

— Ама че чудесия! — възкликнаха хората. — А ти как се спаси от черните? Как пресече целия този остров? Че те са толкова много и ядат хора, никой не може да им излезе насреща!

Разказах им за всичко видяно. Те ме поздравиха със спасението и се дивиха на случилото се с мене. Оставиха ме при тях, докато привършиха работата си, донесоха ми хубава храна, аз се нахраних, че бях много гладен, отпочинах си. Взеха ме със себе си, тръгнахме с някакъв керван, отидохме в техните земи, където бяха домовете им, и ме представиха на царя си. Аз го поздравих, той ми отговори, оказа ми внимание, разпита ме как съм, що съм, аз му разказах за себе си. Зачуди се царят на историята ми, а тя предизвика и удивлението на свитата му. Нареди да седна до него. Заповяда да сложат трапеза и пак ядох до насита, измих ръцете си, благодарих за благоволението. После оставих царя и излязох да разгледам града. Бе красив, многолюден, богат, с много неща за ядене, с пазари, пълни със стоки, с купувачи и продавачи. Зарадвах се, че съм попаднал в този град, отпусна се душата ми, сприятелих се с много хора. Царят ме възвеличи и ми оказваше по-голямо внимание не само от поданиците на царството му, но и от градските първенци. Забелязах, че всичките му сановници, млади и стари, яздят хубави стройни коне, но без седла. Зачудих се на това и запитах царя:

— А защо, ваше величество, не яздиш на седло? То дава отдих на конника и повече сила!

— А какво е това седло? — запита той. — Такова нещо през живота си не съм виждал, та камо ли да яздя на него!

— Ще ми разрешиш ли — запитах — да ти направя едно седло? Ще пояздиш на него и ще усетиш предимствата му!

— Ами направи ми! — разпореди се той.

— Нека ми донесат малко дървесина! — помолих.

Той се разпореди да ми донесат всичко, което поисках. Поисках един умел дърводелец, седнах до него и го научих как се дялат и приготвят седла. После взех вълна, разчепках я, направих я на плъст, взех кожа, облякох дървеното седло, лъснах го, закачих поводите, сглобих го. Доведох железар и му описах как се прави стреме. Той изкова прекрасно стреме, охлади го, калайдиса го, аз му прикрепих копринени ресни. След това доведох един от най-хубавите коне, затегнах му седлото, окачих ресните, сложих юздите и го заведох при царя. Той много хареса седлото, благодари ми и ме възнагради богато за положения труд.

Когато везирът видя това, поиска седло и за себе си. Направих и на него. Занизаха се сановниците и първенците да ми искат и те. Дърводелецът се научи как се правят седла, железарят — как се правят стремена. Започнахме да правим седла и стремена и да ги продаваме на богати и бедни. Много пари събрах от тази работа, пък заех и почетно място в града. Обикнаха ме хората, бях на високо уважение при царя и свитата му, при градските първенци и държавните сановници. Веднъж царят ми каза:

— Ти стана обичан и уважаван сред нас, стана един от нас! Не можем да се разделим с тебе, да те оставим да напуснеш града ни. Искам от теб нещо!

— Какво искаш от мене, царю? — запитах. — Няма да ти скърша хатъра, защото ти ми направи много добрини и благодеяния!

— Искам да те оженя при нас за хубава, лична и красива жена! — каза той. — Тя има пари и почит. Ще станеш наш поданик, ще живееш при мен в двореца!

Той изпрати да доведат кадия и свидетели и ме ожени за благородна жена с висок сан, с много пари и имущество, с древен корен, стройна, гиздава и хубава, с много къщи, имоти и ниви. Предостави ми хубав и голям дом, даде ми слуги и свита, определи ми плата. Заживях доволно, разкошно и охолно. Забравих умората, патилата и трудностите. Мислех си: „Щом тръгна за родината, ще я взема със себе си! Каквото му е писано на човек — той не може да избяга от него! Никой не знае какво ще му се случи!“ Аз я обикнах — и тя мен. Бяхме сговорни във всичко, живеехме си сладък живот, получавахме богати доходи. Така продължи доста време.

Но се случи така, че един ден Аллах прибра съпругата на моя съсед, с когото бяхме приятели. Отидох при него да му поднеса съболезнованията си за починалата и го намерих загрижен, с болна душа и сърце. Аз му изразих съчувствието си и му рекох: