Хиляда нощ - Том I (Том I)

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Синдбад Мореплавателя за третото му пътешествие:

Салът ни изведе на някакъв остров. Вървяхме по него до края на деня. Поспахме малко, а когато се събудихме, видяхме, че ни е заобиколила огромна змия. Тя се насочи към един от нас, глътна го отначало до плещите, а после и целия. Чухме как костите му се трошат в корема й. Ужасихме се от станалото, оплакахме другаря си.

— За бога! — споделихме един с друг. — Какви ужаси ни сполетяха, всяка смърт е по-страшна от предишната!

Тъкмо се бяхме зарадвали, че сме се отървали от великана, но ето че радостта ни секна. Станахме, тръгнахме по острова, хапнахме от плодовете му, пийнахме от потоците му и така — до следващата вечер. Намерихме едно дебело и високо дърво и заспахме на него. Бях се покачил на самия му връх. Когато се съмна, змията се появи отново. Огледа се, после се насочи към дървото, на което бяхме ние, покатери се по ствола му, стигна до моя другар, налапа го до плещите, спусна се с него по дървото, глътна го целия и аз чух как костите му се трошат в корема й. Така изчезна целият пред очите ми. После змията си отиде, а аз останах на дървото цялата нощ.

Когато се съмна и просветля, слязох от дървото примрял от ужас. Дощя ми се да се хвърля в морето и да се отърва от този свят, но не ми бе лесно да се разделя с живота — скъпо нещо е душата! Вързах една греда напреки на краката си, втора — от лявата ми страна по дължина на тялото, трета — от дясната ми страна, четвърта — напреки през корема и пета — особено дълга и широка — напреки през шията успоредно на онази при краката. Отпуснах се с всичко това по мене на земята. Заспах между гредите — те ме обгръщаха сякаш се намирах в някаква тръба. Когато се мръкна, змията отново се появи. Тя ме забеляза, изпълзя до мене, но не успя да ме налапа — гредите ме пазеха отвсякъде. Въртя се около мене, но все не успяваше да ме стигне, а аз я гледах очи в очи. Бях примрял от страх. Змията ту се отдалечаваше, ту отново приближаваше, а аз лежах и всеки път, когато тя понечваше да стигне до мене и да ме погълне, гредите, които ме стискаха от всички страни, не й позволяваха. Това продължи от залез-слънце до зори. Небето се развидели, слънцето изгря и змията си отиде разгневена и недоволна. Протегнах ръка и развързах гредите от себе си. Станах и закрачих по острова, докато не стигнах до другия му край. Хвърлих поглед към морето и видях кораб. Отчупих голям клон от някакво дърво, замахах с него и закрещях. Щом ме забелязали, на кораба си рекли:

— Я да видим какво е това там — май е човек!

Приближиха до брега, чуха виковете ми, дойдоха и ме качиха на кораба. Разпитаха ме какво съм, що съм, и аз им разказах всичко, което ми се бе случило. Те дълго се дивиха на разказа ми, после ми дадоха дрехи да се облека, сложиха ми и храна. Ядох до насита. Напоиха ме с чиста студена вода. Успокои се сърцето ми, отпусна се душата ми, обхвана ме блаженство.

Така пътувахме, що пътувахме с попътни ветрове и с помощта на Всевишния, докато стигнахме до остров на име Салахита, където хвърлихме котва. Слязоха всички търговци и пътници, изнесоха стоките си да направят алъш-вериш. Капитанът се обърна към мен и рече:

— Чуй какво ще ти кажа! Ти си беден чужденец. Разказа ни какви ужасии си преживял. Искам да ти даря нещо, което ще ти помогне да се завърнеш в родината си и там да ме благославяш!

— А и щом дарът ще е от тебе благословията ще е от мен! — отговорих аз.

— С нас пътуваше един човек! — каза той. — Изгубихме го и не знаем дали е жив или мъртъв — никаква вест нямаме от него. Ще ми се да ти дам един товар, за да го продадеш на този остров и да съхраниш спечеленото. Ще ти платим по нещо за труда и услугата, а каквото спечелиш, ще го върнем в Багдад, ще намерим близките му, ще им върнем останалата стока и парите от продаденото. Приемаш ли да слезеш на този остров и да го продадеш, както правят другите търговци?

Възхвалих го и му благодарих, а той нареди на двама хамали и на моряците да разтоварят стоката на острова и да ми я предадат.

— Капитане! — заговори корабният писар. — Каква е тази стока, която разтоварват хамалите? На чие име да я запиша?

— Запиши я на името на Синдбад Мореплавателя, който бе с нас и се удави край някакъв остров! — отговори той. — Нямаме никаква вест за него! Искаме този чужденец да я продаде и да получи цената й, пък ние ще му дадем нещичко за труда и услугата, а остатъка ще върнем в Багдад. Ако го намерим — ще му върнем остатъка, ако ли не — ще я платим на близките му в Багдад!