Хиляда нощ - Том I (Том I)

Вървяхме, що вървяхме, аз разглеждах чуждите страни, от долина в долина, от град в град и се удивлявах на творенията на Аллах. Продавахме, купувахме, докато накрая стигнахме до град Басра. Починах там няколко дни и се завърнах в Багдад…

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ДЕВЕТНАЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Синдбад Мореплавателя за второто му пътешествие:

Дойдох в махалата, влязох в своя дом. Имах много елмази, пари, стоки, предмети. Срещнах се с роднини и близки, раздавах милостиня, дарих всичките си познати и приятели. Започнах да се храня вкусно, да си пийвам добре, да се обличам с хубави дрехи, да пирувам и да се веселя. Забравих всичко, което бях препатил. Заживях спокоен живот с широка душа и отпуснато сърце, весело и доволно. Всеки, който бе чул, че съм се върнал, идваше, разпитваше ме за моето пътешествие, за чуждите страни и народи. А аз разказвах за всичко, което бях преживял и препатил.

И Синдбад Мореплавателя добавил накрая:

— Утре, ако е пожелал всевишният Аллах, ще ви разкажа за третото си пътешествие. То е още по-чудновато от предишните.

Така той свършил разказа си, а Синдбад Хамалина го слушал и се чудил. Вечеряли заедно. Синдбад Мореплавателя дал на Синдбад Хамалина сто мискала злато, той ги взел и тръгнал към дома си, като му благодарил и го възхвалил. Когато се съмнало и просветляло, той се събудил, произнесъл утринната си молитва, пак отишъл в дома на Синдбад Мореплавателя, както той бил пожелал, влязъл при него и поседял, докато се събрали останалите му приятели и другари. Повеселили се заедно и Синдбад Мореплавателя заразказвал:

Чуйте, братя, моя разказ за третото ми пътешествие. То е по-чудновато от двете предишни.

Както ви казах, когато се върнах от второто си пътешествие, бях много радостен. Така живях известно време в Багдад щастлив, богат и доволен. Но възжела душата ми пак да пътувам и разглеждам чужди земи. Дощя ми се пак да потъргувам, да печеля, да трупам пари, а нали всяко зло се ражда в душата! Реших се накрая и купих стоки, стегнах ги за път, пренесох ги от Багдад в Басра. Там видях голям кораб с много търговци и пътници, все добри хора, с добри моряци. Качих се при тях и потеглихме. Пътувахме спокойно и с печалба от море в море, от остров на остров, от град на град. Навсякъде, където спирахме, се разхождахме, купувахме, продавахме и бяхме весели и доволни.

И един ден, както плавахме по морето разбунтувано, от вълни развълнувано, капитанът сви платната, хвърли котва, заскуба брадата си, разкъса дрехите си от мъка и изохка високо:

— Трябва да знаете, добри хора — каза той, — че вятърът надделя над нас и ни завлече посред морето, а съдбата ни хвърли за наше нещастие към Планината на мъхнатите. Това са същества, подобни на маймуните! Няма човек, който да е стигнал дотук и да се е измъкнал жив! Сърцето ми предусеща, че всички ще загинем!

Не бе свършил думите си, когато мъхнатите маймуни надойдоха и обкръжиха кораба. Бяха много, пръснати като скакалци по морските вълни и по кораба. Бояхме се, да не би, ако ударим, убием или изхвърлим някоя, да ни погнат, защото бяха прекалено много, а множеството побеждава и най-смелите. Изплашени, ги оставихме да грабят стоките и имането ни.

Това бяха най-грозните зверове, които съм виждал. Имаха косми като черна непрана вълна, лицата им бяха ужасни, никой не разбираше от човешка дума или знак. Имаха жълти очи, а иначе бяха черни и дребни — всяко от тях бе високо едва четири човешки педи. Катереха се по въжетата на мачтите, изпокъсаха ги, корабът бе подхванат от вятъра и се вряза в сушата. Вързаха всички търговци и пътници, изведоха ги на острова, взеха от кораба всичко важно и ценно и ни откараха навътре в тяхната земя. След това ни изоставиха. Не знаехме накъде да вървим, нито къде ни бе запокитила съдбата.

Така останахме на тоя остров, хранехме се с плодовете му, утолявахме жаждата си от потоците му. Веднъж забелязахме в далечината посред острова да се издига някакъв дом. Оказа се дворец с дебели колони, високи стени и с отворена двукрила порта от абаносово дърво. Влязохме вътре и видяхме вътрешен двор, приличащ на голяма кошара, оградена от висока ограда с врати по нея. По средата му имаше нещо като ложе, до него — прибори за готвене, окачени върху ченгели, а наоколо — много разхвърляни кости. В двора нямаше никого.